Сирените

Сирените са митологични същества, родени от неуморимата фантазия на гърците и преминали в приказките на редица други народи. Според преданието те примамвали със своите прекрасни и омагьосващи песни моряците, за да ги погубят. За първи път и в същото време най-хубаво за това се говори в 12-те стихотворни песни на „Одисеята”. Още античните учени са умували къде е коренът на тази приказка. Александрийските учени глави предполагали дори, че това са чисто и просто пристанищни леконравни девици, които примамвали моряците. Read more »

Обрат

Роб имаше изрусяла от слънцето червена коса, хубави сини очи, силно изгорял нос и аз веднага го харесах. Побъбрихме малко и той ме покани да обядвам с тях — херинга и боб. Беше ми приятно, пък и не бързах да се качвам на ферибота, така че останах и чух много интересни неща. Роб ми разказва за живота си като ветроходец, за това, какво е направил и какво възнамерява да прави в бъдеще. Разговаряхме през целия следобед и част от вечерта, никой за нищо на света не би могъл да ме откъсне оттам. Read more »

Няколко истини за акулите

Акулата (подразред Selachoidei) не се обръща с корема нагоре, когато иска да захапе плячката си, както са предполагали естествениците, ихтиолозите и многоуважаваният Жул Верн, вероятно защото нейната уста е разположена напречно в долната част на главата. Това не се налага, защото, като отваря устата си, тя може да издига горната си челюст до 90°. Зъбите й са смъртоносни и остри като бръснач, способни (в истинския смисъл на думата) да откъснат в миг няколко килограма месо от своята жертва. Read more »

Акулите

Един средноголям кит, тежко ранен, плува след нашия кораб. Земята изчезва на хоризонта, под кила са 1500 сажена вода и стадото китове се върти и пръхти край нас. Тайез и аз се спускаме във водата, за да стигнем по въжето на харпуна до агонизиращото животно. Тюркоазената вода е невероятно прозрачна. Ние напредваме, местейки ръце по хоризонтално опънатото въже, спускаме се няколко стъпки надолу и стигаме до кита. Ивици кръв още се точат от дупките, оставени от двата куршума. Read more »

Морето което създава

В прастари времена имало само водна шир и сивкава мъгла. Нямало нито земя, нито планини, нито скали. Нямало и дървета, нито пък треви. Изобщо нямало нищо, само много, много вода. Първи се появил Тайкомол, самотният пътник. За да стори това, той приел формата на перо. Заплувал сред морската пяна и проговорил: — Какво ли трябва да сторя, какво ли трябва да сторя? Великият бог Койоте го чул и си казал: „Нима е възможно да има някой сред морската пяна? Read more »

Сепия

Сепия (подразред Sepioidea) при нападение от неприятел не се скрива в облака на изхвърлената от нея течност, така нареченото “мастило”, подобно на военна част или кораб в изкуствена мъгла. Находчивият принцип на тази защитна реакция е съвсем друг: облакът от мастилената течност образува фигура с големина и форма на самата сепия. Read more »

Зелени пасища

Сгушена в един ъгъл на кокпита, защитена от студа в плътен непромокаем костюм, наблюдавах внимателно как светлината полека чезне от небето. Черни дъждовни шквалове, пръснати по целия хоризонт, бавно идваха насам и връхлитаха върху «Кру-сейдър» с дивия порив на вятъра. Някъде зад тази облачна стена залязваше слънцето и аз с напрежение се взирах в небето, за да забележа някакво оцветяване: червеният, дори и най-слабият розов оттенък би ми подсказал, че утре няма да има буря. Read more »

Насаме с морето

Истинско изпитание е да обиколиш света сам под ветрила. А как би се справила една жена? Нейъми Джеймс честно и открито разказва за перипетиите, преживени между водата и небето по време на околосветското си плаване през 1977 — 78 година, за своите женски страхове, за онзи «ужасен» нос Хорн, който е заобиколен повече от призраци и страховити мълви, отколкото с мъгли и бури. Read more »

Потъналият остров Антрос

Още през 1 в.от н.е. Антрос бил значителен остров и латинският географ Помпоний Мела му направил честа да го спомене в своя труд De situ Orbis. Намирал се до „Крайбрежието на красотата”, на върха на тази „Морска Жиронда”*, добре познат на мореплавателите, която образува лимана на голямата река Гарона при влизането и в Атлантика. Остров Антрос не устоял на ужасните морски прибои в тази част от крайбрежието. Read more »

Потъналият остров Кордуан

Подобно на Антрос остров Кордуан се намирал някога на запад от сегашния дълъг нос Грав, т.е. навътре в морето, далече от тази „Морска Жиронда”. Кордуан дълго време бил обикновен полуостров, едва разделен от континента с недълбок естествен проток, преминаван спокойно пеша, както още го напомня селището Гуа или Ге (Брод). Но в началото на средновековието той станал истински остров и то толкова застрашен, разрушаван от вълните, че монасите-клонисти от абатството Сен-Никола се принудили набързо да се преместят на едно съседно островче, не толкова застрашено, наречено Грав (между Кордуан и сегашния нос Грав). Read more »

Островът на жените

В древни времена островите Ментавей, които се намират в Индийския океан, недалеч от Суматра, били необитаеми. Само на един от тях имало село, наречено Сабеу Синаналеп, населено само с жени. Те живеели щастливо, като събирали зърна и плодове от дърветата в гората. Някои от тях прекарвали времето си, като изплитали от палмови нишки дълги платна, които оцветявали с различни цветове. Тези тъкани имали вълшебни свойства, защото символизирали всичко, което ги заобикаля, с една дума космоса. Read more »

Вълни – убийци

“Вълните-убийци” са доста обичайно явление в просторите на световния океан. По досегашни данни за последните 20 години в океана за потънали повече от 200 супертанкера и контейнеровоза. В повечето от корабокрушенията учените са склонни да винят именно “вълните-убийци”. Съгласно общоприетите световни стандарти, корабите се строят с разчет да могат да се противостоят на бури с височина на вълните до 15-17 метра. Read more »

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card