юли
17
2009
Сгушена в един ъгъл на кокпита, защитена от студа в плътен непромокаем костюм, наблюдавах внимателно как светлината полека чезне от небето. Черни дъждовни шквалове, пръснати по целия хоризонт, бавно идваха насам и връхлитаха върху «Кру-сейдър» с дивия порив на вятъра. Някъде зад тази облачна стена залязваше слънцето и аз с напрежение се взирах в небето, за да забележа някакво оцветяване: червеният, дори и най-слабият розов оттенък би ми подсказал, че утре няма да има буря. (още…)
авг
1
2009
Беше вече трети август и имахме точно един месец за подготовка. На сутринта Чей и Куентин, с доста пустота в погледа, пристигнаха да очертаем най-главното. Най-важно бе да получим основните неща от екипировката рано, тъй че, без много да му мисли, Чей взе телефона и прокара показалец по списъка. «Жълтите птици» си отмъщаваха — през десетина минути той изпъшкваше и се хващаше за главата. Въпреки това до обяд той вече бе поръчал нов грот, седем лебедки с водачи, аварийна радиостанция, един стаксел и противообрастваща боя за корпуса. Беше чудесен. (още…)
авг
5
2009
9 септември (първи ден) Когато катерът зави обратно и му помахах за последно сбогом, се огледах наоколо, за да видя дали не трябва да свърша нещо, и открих, че нямам никаква работа.. Ветрилата бяха вдигнати и работеха, «Крусейдър» вървеше криво-ляво в правилната посока, а сейломатът поддържаше курса. Контрастът между двете състояния — когато имах работа повече, отколкото наистина можех да свърша при подготовката, и сега, когато се видях с празни ръце, бе толкова ярък, че просто се свлякох в кокпита и се втренчих в брега, който бързо се смаляваше зад кърмата. (още…)
юли
17
2009
Истинско изпитание е да обиколиш света сам под ветрила. А как би се справила една жена? Нейъми Джеймс честно и открито разказва за перипетиите, преживени между водата и небето по време на околосветското си плаване през 1977 — 78 година, за своите женски страхове, за онзи «ужасен» нос Хорн, който е заобиколен повече от призраци и страховити мълви, отколкото с мъгли и бури. (още…)
юли
23
2009
Роб имаше изрусяла от слънцето червена коса, хубави сини очи, силно изгорял нос и аз веднага го харесах. Побъбрихме малко и той ме покани да обядвам с тях — херинга и боб. Беше ми приятно, пък и не бързах да се качвам на ферибота, така че останах и чух много интересни неща. Роб ми разказва за живота си като ветроходец, за това, какво е направил и какво възнамерява да прави в бъдеще. Разговаряхме през целия следобед и част от вечерта, никой за нищо на света не би могъл да ме откъсне оттам. (още…)
авг
18
2009
На следващия ден записах в дневника си: «Изминалата нощ и днешният ден бяха наистина ужасни. » Не можех да седна да пиша, защото нямах сили да изложа върху листа какво чувствувах през тези дълги часове. Духаше с щормова сила и нещата се струпваха едно върху друго, карайки ме да мисля, че часът ми е ударил. Първото бе към два след полунощ, когато почувствувах, че яхтата рязко качва към вятъра и силно ляга на борд. (още…)