Градът е построен върху тясна крайбрежна ивица на канала Аталанте, изолиран с планинска верига от плодородната равнина на Централна Беотия. Шосе свързва Антедон с Тивао, античния град Тебес. Открай време пристанището Антедон е било смятано за най-добрия заслон по това крайбрежие. пълен текст…

Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град. пълен текст…

Този малък алжирски град днес е само твърде скромен околийски център в департамента Ел-Аснам (бившия Орлеансвил). До земетресението от 1738 г., което го разрушило, то изживяло около 25 века с такава богата и бурна история, че и днес още там се намирт твърде значителни следи. Вярно е, че всички са залени от водата и са доста разбъркани, защото са се наслоили едни върху други и споили. пълен текст…

Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол. пълен текст…

Като вероятно взима името си от „Фос мариен” (Фосе Мариане – Мариански ями), издълбани от войниците на консула Кай Марий през годината 103-та пр. н. е., общината Фос притежава своя потънал град. Според общото мнение Фосис Марианис е бил изключително активно пристанище. Макар и да не се равнявало на Остия, славата му била така блестяща, като тази на Александрия, Пирея и Картаген. пълен текст…

След като прекосите малък храсталак, една пътечка ще ви отведе в оня малък залив със сложни контури, разположен западно от Мрсилия. Заливчето Ларон, чието старо провансалско име Лодун означава „отново избликващ извор”, не е много посещавано и е почти забравено. Но тъй като все пак човек се намира навсякъде по това слънчево крайбрежие, наблюдения от въздуха дават възможност да се открият в тихите води на Лорон очертанията на потънало пристанище, и то благодарение на една снимка, направена и разгледана от Робер Дио и Л. Монгилан. пълен текст…

Не беше ли тя поетично разположена близо да марсилското крайбрежие, в периметъра на островите Маир и Плание? И наистина сред тези толкова посещавани дълбини Пиер Фогел, производител на леководолазни принадлежности, твърди, че е намерил „потънало селище”. Ето какво разказва той през 1974г. на писателя Робер Шару: пълен текст…

Според Херодот първата колония, основана от фокените в Корсика, била Алалия, станала по-късна Алерия. За Диодор Сицилийски, напротив, първото фокенско селище на Острова на красотата, основано към 570 г.пр.н.е, носило името Каларис (или Каралис или Каралес). Кой от тях има право? Истински репортер, в точния смисъл на думата, Херодот положително изглежда много по-достоен за вярване, отколкото Диодор, който е прост компилатор, често лишен от критичен подход. пълен текст…

Още през 1 в.от н.е. Антрос бил значителен остров и латинският географ Помпоний Мела му направил честа да го спомене в своя труд De situ Orbis. Намирал се до „Крайбрежието на красотата”, на върха на тази „Морска Жиронда”*, добре познат на мореплавателите, която образува лимана на голямата река Гарона при влизането и в Атлантика. Остров Антрос не устоял на ужасните морски прибои в тази част от крайбрежието. пълен текст…