‘Пирати, капери, корсари’ Category

Йохан Волфган Гьоте споделя чрез словото на Мефистофел във „Фауст”:
„Не питай: как ще придобия?
Мисли: какво ще взема аз?
Война, пиратство, търговия
света владеят с тройна власт.”

Историята на морското разбойничество започва с историята на мореплаването. Аристотел дели мореплаването на риболов и пиратство: и двете били средства за прехрана. (още…)

За овладяване на морската търговия и на морските пътища, по които тя пулсира, е имало винаги борби и войни. Могъщите по море се опитвали да си оспорват търговията, за да спечелят за себе си бликащите от нея богатства. Това ставало чрез официално обявяване на война и редовни военни флоти или чрез тайно или открито насърчаване на организирано от държавата морско разбойничество. (още…)

През различни исторически периоди имало брегови пирати, които от своите тайни убежища откривали кораба и с добре прикрито ръчно оръжие се приближавали до него с малки гребни лодки или ветроходи. Щом установели, че е невъоръжен, те го абордирали и завладявали. Особено дръзки пирати предприемали с успех подобни нападения, при които твърде голяма роля играела изненадата, дори върху големи и въоръжени кораби. (още…)

Сведения за морско и крайбрежно разбойничество, както и за началото на мореплаването има най-напред от източното Средиземноморие, макар че хилядолетия преди това мореплаването и грабежът по море започнали по бреговете на Югоизточна Азия. В нарязания бряг на Мала Азия и на хилядите острови в източното Средиземноморие пиратите намерили идеални убежища. (още…)

Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагеногръцката морска хегемония. (още…)

Плутарх пише и за омразата, с която киликийските пирати преследвали римляните: „Щом пиратите узнаели, че между пленниците се намира римски гражданин, те се престрували на ужасени, биели се в гърдите и се хвърляли в краката на пленника. Най-верноподанически го молели за прошка. (още…)