дек
12
2009
— Пръхти! Ей там! Пръхти! Прастарият вик от наблюдателницата¹ събужда и най-дълбоко заспалия харпунджия. Ейнар Бьорник не спеше на своя мостик, разбира ce, не! Вече беше отворил вратата: той тичаше по трапа, който свързваше мостика с платформата, да, той тичаше, той летеше над палубата въпреки силното вълнение, което тресеше парахода. Душ от пръски го посрещна на носа. Очите на Бьорник бяха две настървени лъскави цепки в мокрото му лице. (още…)
сеп
16
2009
Тя се изтегна лениво върху жълтия пясък, смеейки се, докато към нея с желание се проточиха много вратове. Беше почти вечер. Слънцето бе паднало и всеки миг щеше да се скрие, като остави след себе си лъчение, осветяващо небето в яркооранжево. Рим хвърли бърз поглед към шумящия, оживен плаж. Нищо не привлече вниманието й, затова тя стана и закрачи бавно по пясъка, тялото й беше стройно, загоряло, привлекателно. (още…)
сеп
7
2009
-Това е истинска лудост, никога няма да може да се построи фар на Арман…Арман, скалата, на която инженер Жоли не бе могъл да слезе, а само бе зърнал през вълните и пяната. .. На 13 ноември 1865 година…Инженерът успя все пак да образува нещо като комисия, съставена от лоцмани, един стар рибар, двама души от Сен — единствените, които вече бяха правили опит да стъпят на скалата. Започна се сериозна дискусия. (още…)
авг
15
2009
Лейтенант Ролан Морийо е капитан на „Монж“. Трийсетгодишен мъж в разцвета на физическите и умствените си сили — слаб, източен, гъвкав, с матово, гладко избръснато лице, кафяви доброжелателни очи, дълбоки и меки. С ясен и звучен глас, той се изразява с пестеливи, точно отмерени изречения, каквито са и движенията му. Защото, истински офицер, Ролан Морийо спортува, за да поддържа мускулите си силни и гъвкави. Той е като пружина, винаги насочена към ползотворна дейност. (още…)
авг
3
2009
Хуан де Картахена, сваленият вицеадмирал, беше седнал с трима от капитаните в малката кабина, слабо осветена от една единствена газена лампа. Четиримата офицери, сгушени в дрехите си, стояха с шапки на главите. Зимният южен вятър обгръщаше „Консепсион“ като ледена баня и проникваше и през най-малките процепи. На застаналия на котва кораб беше тихо, чуваха се само стъпките на двамата часови, които се разхождаха по палубата. (още…)
юли
30
2009
В една светла майска утрин, в края на миналия век, платноходът „Габиан“ напуска пристанището на Хавър. Дъщерята на неговия собственик Сидони, една непоносима фръцла, която екипажът е нарекъл „госпожица Господар“, се е качила в последната минута, против волята на капитана. На четвъртия ден от пътуването един от моряците открива нелегален пътник — едно малко момче на около десетина години, Силвестър. Той е сам на света и мечтае да стане моряк. Капитанът се съгласява да го остави и екипажът го осиновява. (още…)