‘Морски легенди’ Category

Едно време съществували само водният свят и двете същества, които го управлявали: Апсу — богът на гладките води и съпругата му Тиамат — богинята на солените води. Техните две владения били примесени едно с друго, защото по онова време не съществували нито океаните, нито реките. От този съюз, който продължил много дълго време, един ден се родили две създания: Лахму и Лахаму. (още…)

Имало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло. Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо (още…)

В прастари времена съществувало едно прелестно място, станало свято поради това, че там бил стъпвал великият Вишну. Това място се намирало между морето и планината. Морето от самото начало било такова, каквото е и сега, а планината се наричала Мандара. Имало прекрасни гори и една пещера от скален кристал, чиято снежна белота се равнявала с тази на луната. (още…)

Хаосът бил бъркотия от море, земя, въздух, скали, дървета и минерали. И все пак хаосът бил нищо. Той бил и светлина и тьмнина, бил и течност, и нещо твърдо, бил и пълно, и празно. Но от него се родила действителността. Най-напред се появила Гея — Земята. Дълго време тя живяла сама, преди да роди Уран, богът на водите. (още…)

Имало едно време една бездънна пропаст, една огромна черна дупка. Тя се намирала точно там, където днес е земята. От север, се простирала страната на облаците и мъглите, Нифлхеймр, а от юг- страната на огъня и зноя, Муспелсхеймр. В страната на облаците и мъглите имало един извор, от който бликали дванадесет водни струи. Почти винаги те били покрити с лед и им трябвало много време, за да стигнат до южната страна. (още…)

Сарга́с, или саргасум, или саргсови водоросли, или «морски лози» (от латинското Sargassum) са род морски водорасли от семейството Саргасови (Sargassaceae). С коренната си част саргасите се закрепят към дъното. Когато се откъснат, образуват т.нар. талуси, които свободно плават и не се размножават. (още…)