Тръгнал от Индонезия, 6000 км на изток, следвайки южноекваториалното течение, „Алкион“ пристига в северен Мадагаскар, минава покрай островите Мицио и навлиза срещу Носи Бе, островът на парфюмите. Екипажът повтаря маневрите на азиатските мореплаватели, които били първите, минали по този маршрут преди 2500 години и стъпили на Мадагаскар. Океанът в техните кошмари е владение на смъртта. пълен текст…

В другия край на Мадагаскар в областта Мананара, с падането на нощта екипът навлиза в гората. Внезапно – някакъв странен шум! Франсоа Сарано излиза напред… това е айай. Малък лемур, толкова примитивен, че в миналото са го взели за гризач. пълен текст…

Дъжд… Продължителен тропически дъжд… Неговата киселинност е претопила постепенно варовика на коралите в каменни шипове. Дъждът е скулптирал Анкарана. Край бреговете се разиграва обикновена за дивата природа драма. Франсоа Сарано забелязва една змиорка. Свикнала да помита насекоми и малки жабки, мърдащи на повърхността, тя се втурва към пръстите му, но остава гладна. пълен текст…

В делтата Бецибока водолазите на Кусто откриват плодородната почва, изтръгната от земите на Мадагаскар. Унищожаването на гората води до ерозия на почвата, което причинява честа суша. Намалява водата за напояване на земеделските култури и питейната вода. В Анакао нарастващото население е лишено от жизнено важната течност – чиста вода от реки, от извори, от езера или кладенци. пълен текст…

Когато започнахме миграцията си, дойдохме на този свят от долната земя Създадохме за хората места, където да живеят, и им поставихме опознавателни знаци, за да ги открият. Миграциите започнаха след период от векове. Винаги търсим мястото, което е център на нашия свят. В тази земя на крайности безмилостното Слънце покачва температурите до 43°С, жигосвайки Земята и укротявайки всичко живо. Шест месеца по-късно ледени ветрове понижават температурите до под -17°С. пълен текст…

Народът на Чако нямал писменост, следователно, няма писмени свидетелства за него. Нямаме ръкописи, плочки, нито книги. В архитектурата, пътищата и земните маркировки има език, чрез който можем да се опитаме да разберем хората, живели тук. Ана Софеър изучава каньона Чако тя направила откритие, даващо задълбочено познание за работата тук. Кариерата й като художник предизвикала интереса й към древното скално изкуство. пълен текст…

Филип Туалетстива е индианец хопи. Той е заместник директор на Националния геодезки институт. Присъединил се е към екипа на „Проект Слънцестоене“, след като чул Ана да споменава за възможно астрономическо значение на сградите в Чако. Работата ми бе да правя точни земемерски планове. Исках да помогна да се потвърдят или опровергаят някои от откритията им. пълен текст…

Всяка характеристика на голямата кива Каса Ринконада е свързана с небето. Южната порта е ориентирана по обедното Слънце, а северната – спрямо Полярната звезда. Големите покривни подпори са разположени север-юг и изток-запад. Сградата е била покрита с масивен покрив от дървени греди и пръст. В тъмната вътрешност на кивата движението на Слънцето не се виждало директно, но симетричният дизайн на кивата спрямо Слънцето и звездите трябва да е бил познат на хората, участващи в церемониите. пълен текст…

Пуебло Пинтадо е на 24 км от каньона. Според изследването зимната пълна Луна изгрява по линията на тази дълга стена веднъж на 18 1/2 години. Ана и Бил Стоун от Националния геодезки институт ще видят дали откритията им се потвърждават. Декември 1997 г е- нощта преди зимното пълнолуние, което е най-близо до слънцестоенето. пълен текст…