В сърцето на Южна Африка стоят останките на велик някога град, Великия Зимбабве. За стотици години мистериозна цивилизация властвала тук, в платото Зимбабве. И после изведнъж, през 16 век, се разпаднала, оставяйки зад себе си само гатанката: кой е построил тези масивни стени? Обсебени от легенди за загубена бяла цивилизация, германски изследовател се натъкнал на руините. пълен текст…

Пътуването на Маух към границата му отнело месеци, но го доближавало към прага на неговата цел: неоткритата Африка. Разпилени африкански села и европейски фермерски градове, осейвали огромните следи на открита земя по границата. Казвах си: „Ти сега завърши подготвителния клас и премина в гимназията на пътуването. „Ти се превърна във върха на водопада.“ пълен текст…

Маух бил изумен от това, което видял. Каменни стени се разпростирали на повече от квадратна миля на дъното на долината ограничени на единия край от руини на хълм. В центъра на всичко това стояло огромно ограждение, стотици фута високо и стотици фута широко. Маух осъзнал, че стои в останките от разпръснат град. Това е било култура, уникална в Суб-сахарска Африка. пълен текст…

Малко можели да предскажат такъв живот за Гертруд. Тя била родена през 1888 в благородно английско семейство. Но то било също така и нестабилно. Баща и починал, когато тя била млада; майка и била болнава. От ранна възраст, Гертруд се научила да разчита на себе си. Пътуването било едно от малкото постоянни неща в живота й. Нещо ценно бе получено от пътешествията ми в ранно детство. пълен текст…

Гертруд пристигнала в Бера малко преди бедстващ циклон. Шума от упостoшавания град, многото кораби в пристанището, теглещи техните вериги и удряики ги една в друга, крещейки диво, бише драматично. Благодарна съм, че не се стряскам лесно. Тя се отдалечила от циклона с типичното й спокойствие, но открила, че циклона е унищожил влаковите релси. Гертруд напредвала към Родезия, но дъждовния сезон превърнал пътищата в кал и реките в бурни, разпенени потоци. пълен текст…

Вместо изродена издънка на друга цивилизация, тук имаме местна цивилизация показваща високо развита национална организация, оригиналност и удивителна индустрия. Тя описала жив, раздвижен, черен африкански град, в който стените формирали серии от вътрешни дворове, където жените готвели, децата играели, мъжете работели. На едно необикновенно парче хартия Гертруд убила мита за загубена бяла цивилизация. пълен текст…

„Да, ние обичаме тази страна, която се издига нагоре, която се възражда, закалена над водата, скалиста и сурова над морето, с хиляди домове… „ Така започва стихотворението на нобеловия лауреат Бьорнстерне Бьорнсон, написано в 1859-та год. Стихотворението станало текст на националния химн. Ослофиорд – вратата на Норвегия. Там, където днес се виждат пистите на летището, преди хиляди години хвърляли котва, натоварени с плячка ладиите на викингите. пълен текст…

Ослофиорд е „белите дробове“ на столицата. Макар че в този регион живее 1/5 от цялото население на страната, никой не се оплаква от теснотия, шум или замърсяване на околната среда. Всеки трети норвежец прекарва ваканцията си някъде на вода. Голяма част от населението почива сред природата. пълен текст…

Платото Телемарк е разположено западно от Осло, е люлка на съвременния ски спорт. Зимно време тук температурата на въздуха понякога пада до -40 С, а през лятото често се вдига до над +20 С. За тези, които в Норвегия живеят от туристическия бизнес, времето може да стане и проклятие, и благословия. Пътешественик, който за пръв път посети страната и случи хубаво време, непременно ще поиска да дойде пак. пълен текст…