Archive for the ‘Пътешественици’ Category

Ревящите 40-сет градусови ширини

Когато напуснах пристанището, вятърът вече духаше силно. Облякох непромокаемите дрехи, вдигнах стаксел номер две и рифовах грота. Бях заета с настройката на ветрилата, когато изведнъж се сетих, че не съм погледнала от коя страна на входния буй трябва да мина. Втурнах се в кабината и погледнах картата; за мой ужас видях, че минавам откъм опасната страна.

Три дни в Кейптаун

Много доволна седях на кърмата и гледах как планините стават все по-големи; питах се колко време ще ми отнеме ремонтът и кога ще мога да продължа пътя си. Реших, че три дни ще са достатъчни; просто не можех да си позволя повече и същевременно да се надявам да заобиколя Хорн в подходящо време.

Несигурност

След два часа и половина безсмислено търсене седнах зад щурманската масичка и се насилих да запиша следното: “Борис изчезна. Изтръпнала съм от болка, не съм в състояние да мисля ясно, но ще запиша всичко, за да мога да осъзная, че се е случило и че нищо не може да се направи. Нищо! Малко след закуска бях на носа и приготвях за вдигане леката геноа, когато го видях за последен път да прави своето дяволско изпълнение — да върви по ръба на борда

Трагични дни в Южния Атлантик

През следващите четири дни, откакто бе станала аварията, все още не вярвах, че съм останала без връзка с външния свят. Все още мислех, че ще мога да открия повредата и да я отстраня. В края на краищата радиото беше съвсем ново; върху него не беше капнала нито капка вода или чай, който, както бе казал техникът, щеше да е по-опасен от солената вода.

Загубена за целия свят

Далеч от островите, в открито море, духът ми се повиши неимоверно. Този следобед записах в дневника си: “Кейптаун, ето ме, идвам. Гран Канария все още се вижда в далечината, дяволите да го вземат! Пет пари не давам, ако не видя острова отново, освен ако е по обратния път към дома, разбира се. Вятърът духа със сила между 20 и 30 възла и нося само рифован грот и малък стаксел, но комбинацията изглежда добра. Барометърът пада, чудя се какво ми предстои”?

Несполуки още в Биская

На следващия ден записах в дневника си: «Изминалата нощ и днешният ден бяха наистина ужасни. » Не можех да седна да пиша, защото нямах сили да изложа върху листа какво чувствувах през тези дълги часове. Духаше с щормова сила и нещата се струпваха едно върху друго, карайки ме да мисля, че часът ми е ударил. Първото бе към два след полунощ, когато почувствувах, че яхтата рязко качва към вятъра и силно ляга на борд.

«Крусейдър» на път

9 септември (първи ден) Когато катерът зави обратно и му помахах за последно сбогом, се огледах наоколо, за да видя дали не трябва да свърша нещо, и открих, че нямам никаква работа.. Ветрилата бяха вдигнати и работеха, «Крусейдър» вървеше криво-ляво в правилната посока, а сейломатът поддържаше курса. Контрастът между двете състояния — когато имах работа повече, отколкото наистина можех да свърша при подготовката, и сега, когато се видях с празни ръце, бе толкова ярък, че просто се свлякох в кокпита и се втренчих в брега, който бързо се смаляваше зад кърмата.

Подготовка

Беше вече трети август и имахме точно един месец за подготовка. На сутринта Чей и Куентин, с доста пустота в погледа, пристигнаха да очертаем най-главното. Най-важно бе да получим основните неща от екипировката рано, тъй че, без много да му мисли, Чей взе телефона и прокара показалец по списъка. «Жълтите птици» си отмъщаваха — през десетина минути той изпъшкваше и се хващаше за главата. Въпреки това до обяд той вече бе поръчал нов грот, седем лебедки с водачи, аварийна радиостанция, един стаксел и противообрастваща боя за корпуса. Беше чудесен.

Обрат

Роб имаше изрусяла от слънцето червена коса, хубави сини очи, силно изгорял нос и аз веднага го харесах. Побъбрихме малко и той ме покани да обядвам с тях — херинга и боб. Беше ми приятно, пък и не бързах да се качвам на ферибота, така че останах и чух много интересни неща. Роб ми разказва […]

Зелени пасища

Сгушена в един ъгъл на кокпита, защитена от студа в плътен непромокаем костюм, наблюдавах внимателно как светлината полека чезне от небето. Черни дъждовни шквалове, пръснати по целия хоризонт, бавно идваха насам и връхлитаха върху «Кру-сейдър» с дивия порив на вятъра. Някъде зад тази облачна стена залязваше слънцето и аз с напрежение се взирах в небето, […]

Насаме с морето

Истинско изпитание е да обиколиш света сам под ветрила. А как би се справила една жена? Нейъми Джеймс честно и открито разказва за перипетиите, преживени между водата и небето по време на околосветското си плаване през 1977 — 78  година, за своите женски страхове, за онзи «ужасен» нос Хорн, който е заобиколен повече от призраци и страховити мълви, отколкото с мъгли и бури.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card