Archive for the ‘Морски истории’ Category

Типаса Бялата

Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град.

Началото

В началото имало само океан, а над океана летели хиляди морски птици. После, един ден по водата заплувал Бащата на индианците. Трудно било да се каже откъде се е появил. Той вдигал голям шум около себе си. Плачел, викал и се вайкал, защото нямал с какво да се храни. Големият прародител, който можел да продаде и дявола, го съжалил. Извикал водните птици и им наредил да отидат и помогнат на Плуващия баща.

Алжир – Пристанище Шершел

Този малък алжирски град днес е само твърде скромен околийски център в департамента Ел-Аснам (бившия Орлеансвил). До земетресението от 1738 г., което го разрушило, то изживяло около 25 века с такава богата и бурна история, че и днес още там се намирт твърде значителни следи. Вярно е, че всички са залени от водата и са доста разбъркани, защото са се наслоили едни върху други и споили.

Погълнатият град Ра

Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол.

Това се случи една вечер

Тя се изтегна лениво върху жълтия пясък, смеейки се, докато към нея с желание се проточиха много вратове. Беше почти вечер. Слънцето бе паднало и всеки миг щеше да се скрие, като остави след себе си лъчение, осветяващо небето в яркооранжево. Рим хвърли бърз поглед към шумящия, оживен плаж. Нищо не привлече вниманието й, затова тя стана и закрачи бавно по пясъка, тялото й беше стройно, загоряло, привлекателно.

Койоте създава света

Койоте, кучето на прериите, живеело само в земите на нашите прародители. То обикаляло навсякъде и миришело всяко нещо. Морето още не съществувало. Създал го Койоте. Един ден той почувствувал силна жажда и тръгнал да търси вода. Търсил, търсил и на края открил много блатни растения. „Щом те са тук, значи трябва да има наблизо и вода” — си помислил Койоте и отскубнал едно от тях. И в този миг безценната течност бликнала и Койоте най-после успял да утоли жаждата си.

Фос – школа за Археология

Като вероятно взима името си от „Фос мариен” (Фосе Мариане – Мариански ями), издълбани от войниците на консула Кай Марий през годината 103-та пр. н. е., общината Фос притежава своя потънал град. Според общото мнение Фосис Марианис е бил изключително активно пристанище. Макар и да не се равнявало на Остия, славата му била така блестяща, като тази на Александрия, Пирея и Картаген.

Създаването на Земята

Имало едно време един голям елен с дълги рога, който живеел на дъното на морето. Той все лежал и никой не знаел как се е хранил и как е дишал. Отвъд водата нямало нищо. Но един хубав ден нещо под елена започнало да се движи и малко след това той почувствувал силна топлина. Тъй като това не му попречило много, той продължил да лежи, без да се разтревожи особено. Но малко след това усетил, че гори. Морското дъно се било разтворило точно под него и от този процеп бликала  нажежена лава.

Ларон и Лат, двете сестри на Фос

След като прекосите малък храсталак, една пътечка ще ви отведе в оня малък залив със сложни контури, разположен западно от Мрсилия. Заливчето Ларон, чието старо провансалско име Лодун означава „отново избликващ извор”, не е много посещавано и е почти забравено. Но тъй като все пак човек се намира навсякъде по това слънчево крайбрежие, наблюдения от въздуха дават възможност да се открият в тихите води на Лорон очертанията на потънало пристанище, и то благодарение на една снимка, направена и разгледана от Робер Дио и Л. Монгилан.

Пожар на фара пред Сен

-Това е истинска лудост, никога няма да може да се построи фар на Арман…
Арман, скалата, на която инженер Жоли не бе могъл да слезе, а само бе зърнал през вълните и пяната. .. На 13 ноември 1865 година…Инженерът успя все пак да образува нещо като комисия, съставена от лоцмани, един стар рибар, двама души от Сен — единствените, които вече бяха правили опит да стъпят на скалата. Започна се сериозна дискусия.

Между слънцето и морето

В началото имало само море. В дълбините му живеели боговете на океана, а освен тях не съществувало нищо друго. Тъй като те живеели все на тъмно, един ден решили да създадат Луната. Но нейната светлина била твърде слаба, затова решили, че им е нужна и друга светлина, и създали и Слънцето. Но Слънцето се оказало много по-голямо и тежко, отколкото очаквали, затова то прекарало дълго време под водата. Много начини опитали боговете, за да го изнесат навън.

Числото 13 и морето

Повечето от моряците са хора суеверни. В морето всичко може да стане. Ето какво се случило през 1979 година с тежкия самолетоносач крейцер «Киев» от Северния флот: Петък, 13 април (забележете – «черен петък»). Върви товаренето на ракетни боезапаси. И ето, в 13 часа и 13 минути при товаренето на зенитна ракета ЗРК «Шторм», чийто заводски номер също завършвал на 13, става скъсване на въжето на товарния кран и ракетата пада на покрива на ракетния погреб № 13 ЗРК «Оса-М».

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card