Archive for the ‘Морски истории’ Category

Пиратството в Северно и Балтийско море втора част

В началото на XIII век се оказало, че съдружията на търговците не били в състояние да защищават за дълго време интересите им в страната и чужбина. В XIV век градовете поели отговорността за размяна на стоки в далечни земи. Нова глава в историята на търговията открило решението на избраниците от вендските градове, събрали се в 1299 година в Любек, според което занапред никой обикновен търговец в Готланд нямал право да полага своя печат.

Пиратството в Северно и Балтийско море първа част

Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости.

По Елба, Везер и Рейн

По Елба, Везер и Рейн норманите прониквали в Германия. След като в 854 година подложили Хамбург на плен и пожар, в 994 година те повторно изникнали в устието на Елба. Известният хронист Адам от Бремен, който назовава нашествениците с латинската дума „Pyrates“, пише между другото: „Когато викингите плаваха нагоре по устието на Елба и нахлуха във вътрешността на страната, саксонските големци се обединиха.

Сътворението

Едно време съществували само водният свят и двете същества, които го управлявали: Апсу — богът на гладките води и съпругата му Тиамат — богинята на солените води. Техните две владения били примесени едно с друго, защото по онова време не съществували нито океаните, нито реките. От този съюз, който продължил много дълго време, един ден се родили две създания: Лахму и Лахаму

Пиратски плавания на готи, вандали и викинги

Юлий Цезар писал за германите, че те не смятали за позор грабежа, ако той бил извършван извън техния племенен съюз. Първото описание за пиратство в района на Северно море произхожда от перото на римския летописец Корнелий Тацит. В биографията „Животът на Агрикола“, излязла през 98 г. от нашето летоброене, той разказва как германи, взети насилствено в римската армия, при една военна акция в Британия през 83 година от н.е. пребили римския капитан и римляните, които ги обучавали, и избягали.

Водното дете

Имало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло
Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо

Въртенето на морето

В прастари времена съществувало едно прелестно място, станало свято поради това, че там бил стъпвал великият Вишну. Това място се намирало между морето и планината. Морето от самото начало било такова, каквото е и сега, а планината се наричала Мандара.
Имало прекрасни гори и една пещера от скален кристал, чиято снежна белота се равнявала с тази на луната

Римското морско владичество

Плутарх пише и за омразата, с която киликийските пирати преследвали римляните: „Щом пиратите узнаели, че между пленниците се намира римски гражданин, те се престрували на ужасени, биели се в гърдите и се хвърляли в краката на пленника. Най-верноподанически го молели за прошка.

Пирати застрашаващи световната мощ на Рим

Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагеногръцката морска хегемония.

Ранни исторически източници за морското разбойничество

Сведения за морско и крайбрежно разбойничество, както и за началото на мореплаването има най-напред от източното Средиземноморие, макар че хилядолетия преди това мореплаването и грабежът по море започнали по бреговете на Югоизточна Азия. В нарязания бряг на Мала Азия и на хилядите острови в източното Средиземноморие пиратите намерили идеални убежища.

„Свобода на търговията“ и „Свобода на морето“

През различни исторически периоди имало брегови пирати, които от своите тайни убежища откривали кораба и с добре прикрито ръчно оръжие се приближавали до него с малки гребни лодки или ветроходи. Щом установели, че е невъоръжен, те го абордирали и завладявали. Особено дръзки пирати предприемали с успех подобни нападения, при които твърде голяма роля играела изненадата, дори върху големи и въоръжени кораби.

Лов на китове

— Пръхти! Ей там! Пръхти! Прастарият вик от наблюдателницата¹ събужда и най-дълбоко заспалия харпунджия. Ейнар Бьорник не спеше на своя мостик, разбира ce, не! Вече беше отворил вратата: той тичаше по трапа, който свързваше мостика с платформата, да, той тичаше, той летеше над палубата въпреки силното вълнение, което тресеше парахода. Душ от пръски го посрещна на носа. Очите на Бьорник бяха две настървени лъскави цепки в мокрото му лице.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card