Archive for the ‘Пристанища и развалини погълнати от морето’ Category

Гърция – античният град Антедон

Градът е построен върху тясна крайбрежна ивица на канала Аталанте, изолиран с планинска верига от плодородната равнина на Централна Беотия. Шосе свързва Антедон с Тивао, античния град Тебес. Открай време пристанището Антедон е било смятано за най-добрия заслон по това крайбрежие.

Типаса Бялата

Типаса била картагенска кантора на магребското крайбрежие, която служела за спирка, преди да се достигне Йол, сегашният Шершел. След Картаген Рим разпростира своето владичесто върху тази област и Типаса извънаредно се развива особено през 2 и 3 в.от н.е. Укрепената стена, която посетителят забелязва при Типаса и която била приблизително 2200 м, затваряла площ, по-обширна, отколкото заема сегашният град.

Алжир – Пристанище Шершел

Този малък алжирски град днес е само твърде скромен околийски център в департамента Ел-Аснам (бившия Орлеансвил). До земетресението от 1738 г., което го разрушило, то изживяло около 25 века с такава богата и бурна история, че и днес още там се намирт твърде значителни следи. Вярно е, че всички са залени от водата и са доста разбъркани, защото са се наслоили едни върху други и споили.

Погълнатият град Ра

Според гръцкия географ Страбон, роден около 58 г.пр.н.е., неговите съграждани някога били издигнали храм, посветен на Артемида Ефеска, върху онази част от камаргското крайбрежие, където днес се намира селцето Сент-Марий-дьо-ла-Мер, в департамента Буш-дю-Рон. Изглежда, че селището в антични времена било едно островче, загубено в морето, срещу устието на Рона при Сен-Фереол.

Фос – школа за Археология

Като вероятно взима името си от „Фос мариен” (Фосе Мариане – Мариански ями), издълбани от войниците на консула Кай Марий през годината 103-та пр. н. е., общината Фос притежава своя потънал град. Според общото мнение Фосис Марианис е бил изключително активно пристанище. Макар и да не се равнявало на Остия, славата му била така блестяща, като тази на Александрия, Пирея и Картаген.

Ларон и Лат, двете сестри на Фос

След като прекосите малък храсталак, една пътечка ще ви отведе в оня малък залив със сложни контури, разположен западно от Мрсилия. Заливчето Ларон, чието старо провансалско име Лодун означава „отново избликващ извор”, не е много посещавано и е почти забравено. Но тъй като все пак човек се намира навсякъде по това слънчево крайбрежие, наблюдения от въздуха дават възможност да се открият в тихите води на Лорон очертанията на потънало пристанище, и то благодарение на една снимка, направена и разгледана от Робер Дио и Л. Монгилан.

Базилеата на Омир

Не беше ли тя поетично разположена близо да марсилското крайбрежие, в периметъра на островите Маир и Плание? И наистина сред тези толкова посещавани дълбини Пиер Фогел, производител на леководолазни принадлежности, твърди, че е намерил „потънало селище”. Ето какво разказва той през 1974г. на писателя Робер Шару:

Античното пристанище Каларис в Корсика

Според Херодот първата колония, основана от фокените в Корсика, била Алалия, станала по-късна Алерия. За Диодор Сицилийски, напротив, първото фокенско селище на Острова на красотата, основано към 570 г.пр.н.е, носило името Каларис (или Каралис или Каралес). Кой от тях има право? Истински репортер, в точния смисъл на думата, Херодот положително изглежда много по-достоен за вярване, отколкото Диодор, който е прост компилатор, често лишен от критичен подход.

Потъналият остров Антрос

Още през 1 в.от н.е. Антрос бил значителен остров и латинският географ Помпоний Мела му направил честа да го спомене в своя труд De situ Orbis. Намирал се до „Крайбрежието на красотата”, на върха на тази „Морска Жиронда”*, добре познат на мореплавателите, която образува лимана на голямата река Гарона при влизането и в Атлантика. Остров Антрос не устоял на ужасните морски прибои в тази част от крайбрежието.

Потъналият остров Кордуан

Подобно на Антрос остров Кордуан се намирал някога на запад от сегашния дълъг нос Грав, т.е. навътре в морето, далече от тази „Морска Жиронда”. Кордуан дълго време бил обикновен полуостров, едва разделен от континента с недълбок естествен проток, преминаван спокойно пеша, както още го напомня селището Гуа или Ге (Брод). Но в началото на средновековието той станал истински остров и то толкова застрашен, разрушаван от вълните, че монасите-клонисти от абатството Сен-Никола се принудили набързо да се преместят на едно съседно островче, не толкова застрашено, наречено Грав (между Кордуан и сегашния нос Грав).

Потъналото пристанище Алерия в Корсика

Ако общината Алерия по източното крайбрежие на Корсика, близо до устието на Тавиняно и днес още е добре известна на посетителите на Острова на красотата, то положително не е за настоящото и значение или за очарованието, което се излъчва от нея. Напротив, селището е бедно и местоположението му – в нездравословно, блатливо поле, с нищо не може да привлече летовниците. Цялата слава и великолепие на този мъртъв град са в неговото обаятелно минало.

Порс – Лиоган във Финистер

Издирвани от 1962 г насам от д-р Гилерм, потъналите пристанищни съоръжения на Порс-Лиоган имат доказано съществуване:  Клавдий Птолемей ги споменава в своята „География”, публикувана между 228 и 158 г.пр.н.е. „Северната граница на областта Лионез (Галия), пише той, образувана от Британския океан, се представя така: след високия нос Гобеум, пристанището Сталиакан.” Съществуването на старинното пристанище Порс-Лиоган не е престанало от тогава да е факт.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card