Archive for the ‘Морски разкази’ Category

Лов на китове

— Пръхти! Ей там! Пръхти! Прастарият вик от наблюдателницата¹ събужда и най-дълбоко заспалия харпунджия. Ейнар Бьорник не спеше на своя мостик, разбира ce, не! Вече беше отворил вратата: той тичаше по трапа, който свързваше мостика с платформата, да, той тичаше, той летеше над палубата въпреки силното вълнение, което тресеше парахода. Душ от пръски го посрещна на носа. Очите на Бьорник бяха две настървени лъскави цепки в мокрото му лице.

Това се случи една вечер

Тя се изтегна лениво върху жълтия пясък, смеейки се, докато към нея с желание се проточиха много вратове. Беше почти вечер. Слънцето бе паднало и всеки миг щеше да се скрие, като остави след себе си лъчение, осветяващо небето в яркооранжево. Рим хвърли бърз поглед към шумящия, оживен плаж. Нищо не привлече вниманието й, затова тя стана и закрачи бавно по пясъка, тялото й беше стройно, загоряло, привлекателно.

Пожар на фара пред Сен

-Това е истинска лудост, никога няма да може да се построи фар на Арман…
Арман, скалата, на която инженер Жоли не бе могъл да слезе, а само бе зърнал през вълните и пяната. .. На 13 ноември 1865 година…Инженерът успя все пак да образува нещо като комисия, съставена от лоцмани, един стар рибар, двама души от Сен — единствените, които вече бяха правили опит да стъпят на скалата. Започна се сериозна дискусия.

Ролан Морийо

Лейтенант Ролан Морийо е капитан на „Монж”. Трийсетгодишен мъж в разцвета на физическите и умствените си сили — слаб, източен, гъвкав, с матово, гладко избръснато лице, кафяви доброжелателни очи, дълбоки и меки. С ясен и звучен глас, той се изразява с пестеливи, точно отмерени изречения, каквито са и движенията му. Защото, истински офицер, Ролан Морийо спортува, за да поддържа мускулите си силни и гъвкави. Той е като пружина, винаги насочена към ползотворна дейност.

Магелан Непоколебимия

Хуан де Картахена, сваленият вицеадмирал, беше седнал с трима от капитаните в малката кабина, слабо осветена от една единствена газена лампа. Четиримата офицери, сгушени в дрехите си, стояха с шапки на главите. Зимният южен вятър обгръщаше „Консепсион” като ледена баня и проникваше и през най-малките процепи. На застаналия на котва кораб беше тихо, чуваха се само стъпките на двамата часови, които се разхождаха по палубата.

Преминаването на екватора

В една светла майска утрин, в края на миналия век, платноходът „Габиан” напуска пристанището на Хавър. Дъщерята на неговия собственик Сидони, една непоносима фръцла, която екипажът е нарекъл „госпожица Господар”, се е качила в последната минута, против волята на капитана. На четвъртия ден от пътуването един от моряците открива нелегален пътник — едно малко момче на около десетина години, Силвестър. Той е сам на света и мечтае да стане моряк. Капитанът се съгласява да го остави и екипажът го осиновява.

Акулите

Един средноголям кит, тежко ранен, плува след нашия кораб. Земята изчезва на хоризонта, под кила са 1500 сажена вода и стадото китове се върти и пръхти край нас. Тайез и аз се спускаме във водата, за да стигнем по въжето на харпуна до агонизиращото животно. Тюркоазената вода е невероятно прозрачна. Ние напредваме, местейки ръце по хоризонтално опънатото въже, спускаме се няколко стъпки надолу и стигаме до кита. Ивици кръв  още се точат от дупките, оставени от двата куршума.

Корветата “Клеймор”

През пролетта на 1793 година в Джърси, около час преди залез слънце, корветата „Клеймор” потегляше от малкия пуст залив Бонюи. Този кораб имаше френски екипаж, но се числеше към английската флотилия, хвърлила котва на източния край на острова. Като на пост. На вид корветата изглеждаше търговска, но в същност беше военна. В нея трябваше да има и хитрост, и сила; да измами, ако е възможно, да нападне, ако е нужно.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card