Archive for the ‘Морски легенди’ Category

Койоте създава света

Койоте, кучето на прериите, живеело само в земите на нашите прародители. То обикаляло навсякъде и миришело всяко нещо. Морето още не съществувало. Създал го Койоте. Един ден той почувствувал силна жажда и тръгнал да търси вода. Търсил, търсил и на края открил много блатни растения. „Щом те са тук, значи трябва да има наблизо и вода” — си помислил Койоте и отскубнал едно от тях. И в този миг безценната течност бликнала и Койоте най-после успял да утоли жаждата си.

Създаването на Земята

Имало едно време един голям елен с дълги рога, който живеел на дъното на морето. Той все лежал и никой не знаел как се е хранил и как е дишал. Отвъд водата нямало нищо. Но един хубав ден нещо под елена започнало да се движи и малко след това той почувствувал силна топлина. Тъй като това не му попречило много, той продължил да лежи, без да се разтревожи особено. Но малко след това усетил, че гори. Морското дъно се било разтворило точно под него и от този процеп бликала  нажежена лава.

Между слънцето и морето

В началото имало само море. В дълбините му живеели боговете на океана, а освен тях не съществувало нищо друго. Тъй като те живеели все на тъмно, един ден решили да създадат Луната. Но нейната светлина била твърде слаба, затова решили, че им е нужна и друга светлина, и създали и Слънцето. Но Слънцето се оказало много по-голямо и тежко, отколкото очаквали, затова то прекарало дълго време под водата. Много начини опитали боговете, за да го изнесат навън.

Движението идва от морето

Слънцето и луната греели над всичко, но тези небесни тела не се движели. Боговете, единствените обитатели на вселената, решили, че не е възможно нещата да продължават по този начин. Какви богове били те, щом не можели да задвижат небесните тела, които давали светлина? Те се събрали, за да вземат някакво решение.

Двете чайки

Имало едно време на безлюдно островче, което сякаш случайно изплувало от океана, едно неизвестно дърво. Листата му били огромни, а клоните му, надвиснали над морето, почти докосвали повърхността му. Тъй като все още сезоните не съществували, това дърво било вечно зелено и листата му никога не увяхвали. Но ето, че един ден задухал страшен вятър и няколко листа паднали във водата. Почти всички изчезнали под вълните, само две успели да се задържат на повърхността.

Морското дърво

Земята вече съществувала и първите хора я били населили. За съжаление все още нямало вода. Никой не знаел как да сготви тревите и утоли жаждата си. Един ден тези първи същества проводили пратеник до своя бог Карагаби, за да го попитат какво да сторят. — Гърлата ни са сухи — казал пратеникът — и не знаем как да постъпим. А жените ни се оплакват, че не всички треви могат да се ядат сурови.

Сътворението

Хаосът на началото приличал на нищото. Нещата били съвсем объркани, защото по-големите били в по-малките и обратно. Пространството все още не съществувало, нито онова, което било под него, нито онова над него. Нямало нито вътрешност, нито външност. Дължината на нощта била безкрайна и не съществували нито плътността, нито прозрачността. Всичко приличало на невидим октопод, чиито пипала се увивали около нищото. Той бил малък, но тежък октопод и един ден се разпрострял навсякъде.

Раждането на Мауи, големия бог

Когато все още сушата не била изплувала напълно от океана, на един неизвестен остров живеело бедно рибарско семейство. Знаем само името на жената: тя се казвала Таранга. Имала вече четири деца, когато отново забременяла. Таранга се загрижила за този нов плод, който носела в утробата си, защото вече не била толкова млада, а и наистина не знаела как ще отгледа новороденото. Споделила тревогата със съпруга си, а той й отвърнал: — Не се тревожи, боговете винаги са били благосклонни към нас, ще видиш, че и сега ще ни помогнат.

Раждането на Диата, божествената девойка

Едно време нямало все още нищо, защото всичко било потънало в огромната паст на морската змия, която живеела неподвижно сред водите на океана. Не съществувал нито един народ, който да пее възхвала на боговете, нямало дори и богове.
Нямало реки, гори, брегове. Черните облаци се сливали с белите и пространството било празно. Имало само светлина и тя идвала от две планини: едната била цялата златна, а другата от скъпоценни камъни. Но и те били под водата.

Морето което създава

В прастари времена имало само водна шир и сивкава мъгла. Нямало нито земя, нито планини, нито скали. Нямало и дървета, нито пък треви. Изобщо нямало нищо, само много, много вода. Първи се появил Тайкомол, самотният пътник. За да стори това, той приел формата на перо. Заплувал сред морската пяна и проговорил: — Какво ли трябва да сторя, какво ли трябва да сторя? Великият бог Койоте го чул и си казал: „Нима е възможно да има някой сред морската пяна?

Островът на жените

В древни времена островите Ментавей, които се намират в Индийския океан, недалеч от Суматра, били необитаеми. Само на един от тях имало село, наречено Сабеу Синаналеп, населено само с жени. Те живеели щастливо, като събирали зърна и плодове от дърветата в гората. Някои от тях прекарвали времето си, като изплитали от палмови нишки дълги платна, които оцветявали с различни цветове. Тези тъкани имали вълшебни свойства, защото символизирали всичко, което ги заобикаля, с една дума космоса.

Съкровището на остров Фердинандея

Ако в легендите все още се говори за Сцила, чудовището, превърнало се в скала в Месинския проток, то е защото много моряци са ставали жертва на тази коварна клопка. А и не са малко островите, прочули се заради опасностите, които криели.
Не такъв е случаят с остров Фердинандея, който се задържал над водата само три месеца. Местните жители измислили тогава какви ли не разкази, в които потъналият остров играел голяма роля. Дори самата му история е вече приказка. Островът имал и две имена: Юлия и Фердинандея.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card