Archive for the ‘Морски легенди’ Category

Сътворението

Едно време съществували само водният свят и двете същества, които го управлявали: Апсу — богът на гладките води и съпругата му Тиамат — богинята на солените води. Техните две владения били примесени едно с друго, защото по онова време не съществували нито океаните, нито реките. От този съюз, който продължил много дълго време, един ден се родили две създания: Лахму и Лахаму

Водното дете

Имало едно време един свръхмагьосник, появил се от океана, на име Вайнамойнен. Светът бил още в самото начало и все още не съществували хората. Към небето се издигали само няколко дървета. Едно от тях станало толкова високо, че слънцето и луната се заплели в клоните му. И изведнъж всичко над земята замряло
Вайнамойнен разбрал, че трябва да стори нещо

Въртенето на морето

В прастари времена съществувало едно прелестно място, станало свято поради това, че там бил стъпвал великият Вишну. Това място се намирало между морето и планината. Морето от самото начало било такова, каквото е и сега, а планината се наричала Мандара.
Имало прекрасни гори и една пещера от скален кристал, чиято снежна белота се равнявала с тази на луната

Раждането на Афродита

Хаосът бил бъркотия от море, земя, въздух, скали, дървета и минерали. И все пак хаосът бил нищо. Той бил и светлина и тьмнина, бил и течност, и нещо твърдо, бил и пълно, и празно. Но от него се родила действителността. Най-напред се появила Гея — Земята. Дълго време тя живяла сама, преди да роди Уран, богът на водите.

Историята на Имир

Имало едно време една бездънна пропаст, една огромна черна дупка. Тя се намирала точно там, където днес е земята. От север, се простирала страната на облаците и мъглите, Нифлхеймр, а от юг- страната на огъня и зноя, Муспелсхеймр. В страната на облаците и мъглите имало един извор, от който бликали дванадесет водни струи. Почти винаги те били покрити с лед и им трябвало много време, за да стигнат до южната страна.

Митът за силата на саргасовите водорасли

Сарга́с, или саргасум, или саргсови водоросли, или «морски лози» (от латинското Sargassum) са род морски водорасли от семейството Саргасови (Sargassaceae). С коренната си част саргасите се закрепят към дъното. Когато се откъснат, образуват т.нар. талуси, които свободно плават и не се размножават.

Птиците на Диомед*

Диомед бил друг гръцки герой, взел участие във войната за Троя. Пожарът в големия град още не бил стихнал, когато сред неописуема бъркотия Диомед поел обратния път, който трябвало да го отведе до родния Аргос. Проклет от Афродита, която той ранил в битката под стените на Троя, макар да успял да стигне здрав и читав в родината си, той сварил там такава разюзданост, предизвикана от полудялата му жена, че отново се върнал на кораба и се отправил към неизвестното.

Хередейските скали¹

Аякс, син на Ойлей, бил един от най-смелите, взели участие във войната за Троя. Той бил толкова подвижен и бърз в битките, че за него се говорели чудеса. Някои дори твърдели, че имал три ръце, едната от които се намирала на гърба му. По време на грабежа на Троя, докато градът горял и отвсякъде се носели викове на ужас и молби, той съгледал сред димящите развалини прекрасна девойка. Тя била Касандра, дъщеря на Приам, ясновидка, на която никой не вярвал, и жрица на Атина.

Раждането на хората

В онова далечно време единственият обитател на земята било едно коварно чудовище. Съществувал също и Гбазо, Великият дух, но те живеели в два различни свята. Един ден те се срещнали и чудовището поискало да разкъса Гбазо. За щастие Великият дух успял бързо да се покатери на едно дърво. Когато стигнал до върха, той забелязал, че чудовището го е последвало и че е вече много близо до него.

Историята на Оризала и Одудуа

Едно време съществувало само Окун, морето, и то представлявало маса вода, която се разпростирала по всички посоки. Над него било Олорум, небето. И морето, и небето съществували от памтивека и били господари на света. Олорум имал двама сина, по-големият се казвал Оризала, а по-малкият Одудуа.

Скалите на Нос Бретон

Живял едно време Глускап, бог на индианското племе мик-мак, населяващо остров Нос Бретон, недалеч от атлантическите брегове на Канада. Жилището му се състояло от няколко пещери, издълбани от морето в скалите на острова. Когато излязъл за първи път да обходи царството си, той взел едно кану, което намерил случайно на брега. Но кануто било пробито и малко след това започнало да пропуща вода отвсякъде.

Началото

В началото имало само океан, а над океана летели хиляди морски птици. После, един ден по водата заплувал Бащата на индианците. Трудно било да се каже откъде се е появил. Той вдигал голям шум около себе си. Плачел, викал и се вайкал, защото нямал с какво да се храни. Големият прародител, който можел да продаде и дявола, го съжалил. Извикал водните птици и им наредил да отидат и помогнат на Плуващия баща.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card