Archive for the ‘История’ Category

Церемониалната архитектура на Чако

Пуебло Пинтадо е на 24 км от каньона. Според изследването зимната пълна Луна изгрява по линията на тази дълга стена веднъж на 18 1/2 години. Ана и Бил Стоун от Националния геодезки институт ще видят дали откритията им се потвърждават. Декември 1997 г е- нощта преди зимното пълнолуние, което е най-близо до слънцестоенето.

Каса Ринконада

Всяка характеристика на голямата кива Каса Ринконада е свързана с небето. Южната порта е ориентирана по обедното Слънце, а северната – спрямо Полярната звезда. Големите покривни подпори са разположени север-юг и изток-запад. Сградата е била покрита с масивен покрив от дървени греди и пръст. В тъмната вътрешност на кивата движението на Слънцето не се виждало директно, но симетричният дизайн на кивата спрямо Слънцето и звездите трябва да е бил познат на хората, участващи в церемониите.

Пуебло Бонито

Филип Туалетстива е индианец хопи. Той е заместник директор на Националния геодезки институт. Присъединил се е към екипа на “Проект Слънцестоене”, след като чул Ана да споменава за възможно астрономическо значение на сградите в Чако. Работата ми бе да правя точни земемерски планове. Исках да помогна да се потвърдят или опровергаят някои от откритията им.

Проект Слънцестоене

Народът на Чако нямал писменост, следователно, няма писмени свидетелства за него. Нямаме ръкописи, плочки, нито книги. В архитектурата, пътищата и земните маркировки има език, чрез който можем да се опитаме да разберем хората, живели тук. Ана Софеър изучава каньона Чако тя направила откритие, даващо задълбочено познание за работата тук. Кариерата й като художник предизвикала интереса й към древното скално изкуство.

Каньона Чако

Когато започнахме миграцията си, дойдохме на този свят от долната земя Създадохме за хората места, където да живеят, и им поставихме опознавателни знаци, за да ги открият. Миграциите започнаха след период от векове. Винаги търсим мястото, което е център на нашия свят. В тази земя на крайности безмилостното Слънце покачва температурите до 43°С, жигосвайки Земята и укротявайки всичко живо. Шест месеца по-късно ледени ветрове понижават температурите до под -17°С.

Какво ни разказват мотивите от шевиците на Паракас

Професионалното майсторство, с което са изработени тези шевици, свидетелствува за това, че в Паракас действително са съществували истински майсторски работилници. Освен това почти всички плащеници са напълно нови, никога носени. Предполага се, че върху такава плащеница се е работило около 1000 дни, т.е. три години! Знатните от Паракас явно са си поръчвали своето погребално облекло по-рано, преди смъртта.

Тъкачните произведения на Паракас

Някои от древноперуанските култури са оставили след себе си една или друга съствна част от материалната си култура в особено внушителни размери. Така например насканите са оставили на идните поколения своята керамика, инките – архитектура, а индианците от Паракас – своите прекрасни тъкани. Тези тъкани произхождат без изключение от онзи по-ранен период на паракаската култура, периода означаван като Некрополис.

Градът на мъртвите в перуанската пустиня

Недалеч от каверните – бутилкообразните паракски гробове – Хулио Цезар Тейо намерил по-късно (през 1927 г.) – и то отново под големи наноси от пясък – на „Полуострова на мумиите” и друго поле с гробове – истински подземен град на мъртвите, образуван от големи и още по-големи погребални камери и зали, както и дълги коридори и вътрешни дворове.

Полуострова на мумиите

Чавинската култура изчезва от историята на Перу около 300 г.пр.н.е и то също тъй неочаквано, тъй ненадейно, както се е появила. За продължителен период от време срещаме в Перу само местни култури, влиянието на които се ограничава върху по-малки, понякога дори твърде малки области. Първата подобна култура, която непосредствено е последвала чавин, е израснала по южното крайбрежие на Перу.

Преоткриване на древната цивилизация

Империята на маите се състояла от градове – държави, групирани около величествени ритуални центрове. Такива са Копан в Хондурас, Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико. Те били управлявани от семейни династии царе – жреци. Безспорно най-поразително у маите били невероятните им астрономически познания. Това става ясно от три съхранени до наши дни, оригинални книги с илюстрации, наречени „кодекси”.

Културата на Маите

Около 2500г.пр.Хр. територията на съвременна Гватемала била обитавана от племена, които говорили на език, наречен от изследователите „протомайя”. С течение на времето представителите на тези племена се разселили в различни райони и сформирали удивителна цивилизация – цивилизацията на Майа. През своя най-голям разцвет (250-900 г.) империята на маиге обхващала южните части на САЩ, Югозападно Мексико, Гватемала, Белиз, част от Салвадор и Хондурас.

Шумери и Акади‎‏‎‎‎‎‎‎‎‎‎‏‏‎‎‎‎‎‏‎‎‏‎‎‎‏‏‏‏‏‏‏‏‏‎‏‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‎‎‏‏‏‎‎‏‎‎‎‏‏‎‎‏‎‏‏‎‎‏‏‎‏‏‎‎‎‏‎‏‏‏‎‎‏‏‏‎‏‏‎‎‏‎‏‎‎

В Месопотамия (на територията на днешния Ирак) по средното течение на Тигър и Ефрат, в плодородната низина между двете реки, като непосредствени съседи живеели два народа в развити робовладелски градове-държави: шумери и акади. Шумерите се появили по тези места през четвъртото хилядолетие пр. Хр. По сведения на разкопките вече около третото хилядолетие културата им – в сравнение с тази на обкръжаващите ги – на твърде високо равнище.

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card