Клаус Щьортебекер

От столетия насам Клаус Щьортебекер и Годеке Михел оживяват като народни герои във възпоминанията на немското население по крайбрежието на Балтийско и Северно море. Съществуването на двамата, животът им като водачи на лайкдийлърите и тяхната смърт на ешафода в Хамбург са доказани документално. И все пак наличните сигурни и достоверни данни не са достатъчни, за да се напише подробно за живота и делото на тези прочути утлигери.

Дори името на Клаус Щьортебекер често се назовава различно, а фамилията е много разпространена по крайбрежието и създава смущения за историците. Несигурност цари и относно Годеке Михел, и тук разнообразието е пълно: Михел, Мехелс, Михаел, Михаелис или Готфрид Михал.

Животът и смъртта на двамата лайкдийлърски главатари, а и на техните първи помощници Вигболд и Вихман са дали материал за много песни, стихове и творби на поети и писатели.

Наред с многобройните драми и епични произведения особено внимание заслужава недовършеният роман на Теодор Фонтане „Лайкдийлърите“, с който — ако той бе завършен — немската литература би притежавала „един исторически роман от най-висш поетически ранг“ (Томас Ман).

Подбуждан от множество посещения в Мариенхафе в Източна Фризия, в 1895 година Фонтане започва да работи над романа, който — според собствените негови думи — „се отклонява от всичко, което досега съм написал, отклонява се изобщо от всичко всекидневно…

Материята в своята средновековна морска романтика и със социалдемократическото си съвремие ме привлича с необикновена сила.“ В епилога на романа Теодор Фонтане отговаря на социалния въпрос, повдигнат от лайкдийлърите: „Църквата внимателно заобикаля призрака на Щьортебекер, сякаш той не е съществувал, но призракът на лайкдийлърите броди по целия свят.“

За фестивала в Рюген Курт Бартелс (с псевдоним Куба) написа „Легенда за Клаус Щьортебекер“. Тук той показва живота и борбата на лайкдийлърите като своего рода социален протест на потиснатите слоеве в града и страната.

Според легендата на Куба Щьортебекер бил роден в четиринадесетия век в Рушвиц при Загард на остров Рюген като син на земеделски ратай. При една кавга той претрепал барона от Путлитц и неговия интендант, грабнал първата попаднала му рибарска лодка и с една селска мома забягнал през морето.

Още край рюгенския бряг го взел един лайкдийлърски кораб, чиито главатари били Годеке Михел и Вихман. В историческия си роман „Виталните братя“ Вили Бредел описва Клаус Щьортебекер като селско момче от околностите на Висмар, което се главило като рибарски чирак във Висмар за лов на херинга по крайбрежието на Шонен.

При завръщането на когата екипажът се разбунтувал, а Клаус Щьортебекер бил избран за водач на бунтовниците. Най-жестоко наказание чакало матросите, ако те се завърнат в родния град или в друго ханзейско пристанище, затова Щьортебекер и другарите му решили да се отдадат на пиратство.

Тия две версии за произхода на Щьортебекер не почиват на достоверни документи, също както и предположението на Ем Велкс в многоизвестната му пиеса от двадесетте години „Буря над Готланд“, че Щьортебекер бил обеднял селски благородник от Мекленбург или Померания.

Родното място и произходът на Щьортебекер са останали неизвестни. За дванадесет градове и села в Мекленбург, на Рюген, в Хановер, Фризия или Хамбург се предполага, че са родно място на Щьортебекер. Като най-вероятни се смятат Верден и Висмар.

Според географското „Описание на двете херцогства Бремен и Верден от 1718 година“: „Михаелис и Щьортебекер направиха най-хубаво изписания прозорец от големия страничен свод на катедралната черква във Верден и накараха да поставят там техния герб.“

Тези катедрални прозорци с гербовете, които изобразявали три високи чаши, за жалост не са запазени. На епархийския съвет във Верден Щьортебекер бил завещал още и едно дарение, така наречената Летарна помощ, която е автентично доказана от 1603 година насам и се разпределя всяка година и до днес.

През 1965 година 105 нуждаещи се и бедняци получили 267 хляба и 656 херинги. Ала разходите в размер на 421,40 западногермански марки не били вече финансирани от църковен фонд, а от градската каса.

В летописната книга на град Висмар е вписано през 1380 година името на един Николао Щьортебекер като човек на грубото насилие, а в 1400 година също във Висмар е било издадено придружително писмо за морския разбойник Йохан Щьортебекер.

Твърде вероятно то се отнася за познатия под името Клаус Щьортебекер, предводител на лайкдийлърите. Сказанията и народните предания не се занимават тъй живо с живота на Годеке Михел, както с Клаус Щьортебекер, макар че той, по-възрастен от Щьортебекер, бил пръв главатар на лайкдийлърите.

В поменатото вече „Описание на двете херцогства Бремен и Верден от 1718 година“ се твърди: „Прочутият морски разбойник Готке Михаелис е роден тук в Дауелсен, за своите дела той с другаря си Щьортебекер и други морски разбойници получи в Хамбург заслужена плата.“

Въпреки че не е доказано с безспорни документи, може да се приеме за сигурно, че по време на най-оживената пиратска дейност в Балтийско море до 1394 година Михел и Щьортебекер играели вече ръководна роля при утлигерите.

Като водачи на морските разбойници за двамата се споменава писмено както в Любекската хроника от 1395 година, така и в един обвинителен акт на англичаните, които за нападения върху английски кораби през времето от 1394 до 1399 година държат отговорни:

Веднаж Годеке Михел и Клаус Шелд, за пет други случая Михел, Шелд и Щьортебекер и най-сетне за девет нападения само Михел и Щьортебекер. От само себе си се разбира, че Михел и Щьортебекер нямали на борда летописци.

Ако историческата наука можа да възстанови цяла низа от факти за виталните братя и техните водачи-благородници, то се дължи на обстоятелството, че с военните си заслуги към крале, князе и ханзата те били предмет на историографията.

С предводителите на виталните братя се сключвали договори и съюзи, на тях позволявали след поражение да се оттеглят необезпокоявани, както при Готланд. Случаят с лайкдийлърите бил съвсем друг. За техния опит да живеят като равноправни люде, за техните главатари и за борбата им срещу богаташите знаем почти единствено от устни предания, от сказания и легенди, които простият народ е създал.

Малкото автентични исторически сведения са записани от враговете им, от могъщите и властниците на онова време. Ала те не произхождат от периодите, през които утлигерите им служели, а от времето, по което искали да се отърват от тях. Тъкмо затова знаем твърде малко и за историята как се удало на Хамбургския сенат да надвие Клаус Щьортебекер и Годеке Михел.

През пролетта на 1401 година, втората година от брака му с дъщерята на фризийския княз Кено тен Броке, Клаус Щьортебекер преждевременно потеглил от зимната си квартира към Хелголанд. Корабите му, противно на легендите, още не се били награбили с плячка.

Годеке Михел не бил заедно с Щьортебекер около Хелголанд, а вероятно заемал изгодна позиция пред устието на Везер. Хамбургският сенат твърдо решил да унищожи окончателно пиратите през 1401 година и през зимата екипирал флота от фредекоги, която поставил под командата на хамбургските градски съветници Шоке и Ланге.

Най-мощният кораб на флотата „Пъстрата крава“ (по-късно преименуван на „Пъстрата крава от Фландрия“) бил съвсем нов, построил го изцяло за своя сметка Симон фон Утрехт, родом от Холандия и преселил се по-сетне в Хамбург. „Пъстрата крава“ била произведена във флагмански кораб, водел я капитанът Херман Нийнкеркен.

Самият Утрехт — в противовес на преданието — нямал дял в ръководството на експедицията, нито бил капитан на някой от корабите. Неизвестно е как се стигнало до битката, колко души и колко кораба от двете страни са участвували в нея. Или хамбургският адмирал Шоке не дал писмен доклад за сражението, или той е бил загубен.

Според преданието хамбургчани приближили Хелголанд под булото на гъста мъгла. Като пуснали котва на сигурно разстояние от корабите на Щьортебекер, кърмчията на „Пъстрата крава“, преоблечен като рибар, преплавал с гребна лодка до флагманския кораб на лайкдийлърите и я привързал за кърмата му.

Когато вахтеният матрос на Щьортебекер му извикал, мнимият рибар отвърнал, че само ще затопли супата си на огъня, който горял в лодката. А той разтопил олово и с него запоил здраво болтовете на кормилото в гнездата им. Корабът бил вече неспособен за маневри и хамбургчани го абордирали.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card