Шведският камък

През 1911 г. д-р Томас Хенри Мъри заминал за Швеция като мисионер на мормонската църква, като през лятото посетил родителите си. Често правел излети из прекрасните зелени ливади и сините планински хребети, по време на които търсел и събирал още минерали за колекцията си. Именно тук, в историческото отечество на гномите, попаднал на неочаквано съкровище.

И именно този момент от биографията го отделила от легендите и преданията. По време на една от експедициите си д-р Мъри открил мек сребристобял минерал, който веднага привлякъл вниманието му.

Въпреки големите трудности, които срещнал при събирането на нужните инструменти и за най-прост лабораторен анализ, Мъри открил, че сребристите парчета имат способността да изправят тока.

Когато сребърните клеми докоснали минерала, камъкът предавал тока от батерията в една посока. Мъри сметнал, че минералът може да се окаже подходящ като нов материал за радио индустрията, така че се запасил с достатъчно количество от него, преди да потегли обратно към Америка.

Д-р Мъри така и не споменава никакви подробности около „откривателската“ част на тази история. Просто споменава, че е добил минерала от два различни източника в Швеция. Първите образци били кристали, намерени в оголената скала на склона на един хълм. Вторият — фина бяла пудра — бил събран от някакъв железопътен вагон в Абиско.

Двата материала били идентични по състав. Няма съмнение, че д-р Мъри умишлено крие местоположението на находищата и е възнамерявал да ги използва в бъдеще.

Надареният с изключително странни електрически свойства камък се оказал голяма изненада. Д-р Мъри го използвал като кристален детектор на радиосигнали и бързо открил няколко неочаквани феномена.

Минералът толкова много усилил сигналите, че токът унищожил слушалките му. След това Мъри настроил изходната мощност така, че да е подходяща за много силен високоговорител.

Изборът, на която и да е станция водел до получаването на изключително силен звук без нуждата от външно захранване! Фактът, че кристалните радиоприемници не се нуждаели от външно захранване, за да постигнат тези нива на активност, подсказал последвалите експерименти.

Преценката му за минерала е мистична. Объркващият му коментар дотогава нямал аналог в света на електротехниката. „Попаднах на способен да улавя радиовълни минерал със свойства сам да усилва сигналите.“

Освен това наблюдавал ярки синьо-бели искри, танцуващи по жиците около минерала. Мистерия! Невероятно! Камъкът предизвикал куп теоретични „проблеми“. Всяко устройство „със способност само да усилва сигналите“ би трябвало да черпи енергията си отнякъде.

Но какъв е тогава източникът на „шведския камък“? Такъв просто нямало. Без да е в състояние да открие отговора, д-р Мъри модифицирал теорията си за земното електричество.

Стигнал до заключението, че естественото земно електричество изцяло се дължи на особени минерали, подобни на намерения от него. Минералите, разсъждавал той, могат да модифицират някакви по-фундаментални енергии на земята.

При този процес се натрупва електрическо напрежение, което е и причина в Земята да има постоянно електричество. Това може би обяснява и защо статичния заряд на Земята „приижда“ на отделни вълни. Каквато и енергия да натрупва заряда в минералите, тя е очевидно пулсираща.

Това особено поведение на минерала било напълно безпрецедентно. За него не съществували никакви електрически обяснения. Въпреки неспособността си да проумее защо камъкът е способен на подобни чудеса, д-р Мъри продължил експериментите си.

В процеса на работа направил няколко модификации на първоначалната си теория. Основавайки се на силната си интуиция, през 1914 г. той завършил докторската си дисертация, в която постулира съществуването на „море от енергия“, което в бъдеще може да задоволи всички енергийни нужди на човечеството.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card