Морето на мечтите

Биографияна на д-р Мъри изисква сериозно разглеждане на архетиповете, тяхната изпълваща сила и света, в който се материализират. За да разберем силата и значението на истинското откритие на д-р Томас Хенри Мъри, трябва да преминем през най-тайнствените води на времето, докато не станем напълно подготвени за чудото на находката му.

Причината за това ще стане очевидна в хода на разказа. Колкото и да е странно, историята на Мъри започва в море от мечти и архетипове. Истории, мечти, саги. Разказвани от древни философи и бардове, великите епоси съдържали смътни спомени от един още по-древен свят.

Пеейки за славата на забравени царства и изчезнали цивилизации, поетите пренасяли слушателите си в друга епоха. Слушайки ритмичното редуване на стиховете, пред очите на омагьосаните древни слушатели се издигали планини, могъщи цитадели и прекрасни градове.

Бардовете ги отвеждали до самите порти на Златния век. Утопия. Загадъчните изгубени светове били сякаш по-лесно достъпни, след като се чуе за тях. Поети, бардове и историци провокирали слушателите си със символи, образи и теми.

Щом започвала песента, животът винаги започвал да изглежда изпълнен с едно особено чувство за чистота, добри намерения и посока. Разказването на дългите саги провокирало огромно вътрешно вълнение, стимулирало ефирната надежда и преследването на мечтите.

От пресъздаването на ритъм и стих, на мит и патос, хората се изпълвали с ново пламенно желание. Преданията оставали движещата сила на цивилизацията. Споделените архетипове насочвали сърцата на хората към определена цел.

Всяка архаична сага в устата на бардовете запалвала искрата на велики и запомнящи се постъпки. Любовниците търсели чистата любов, авантюристите — върховното приключение, а пътешествениците се втурвали към земи далеч отвъд хоризонта. Всички се превръщали в търсачи. Търсачи на идеалния свят и неговите чудеса.

Дългите преплетени теми били обсипани с малки скъпоценности. Непознати чудеса изпълвали световете. Екзотични и тайнствени предмети. Познати премени и принадлежности на щастливите обитатели на тези утопии.

Неизменно богоподобните обитатели на изгубените светове използвали странни и магически технологии. Щом чуел тези легенди, човек се вдъхновявал да възроди или повтори описаните от бардовете магически предмети и принадлежности.

Омагьосани от разкази за любов и храброст, за красотата на сияйни принцеси и силата на могъщи герои, младите слушатели се опитвали да им подражават. Приключения, вълнение, идеали и цел. Целият живот се обяснявал в песен.

Всички тези чудеса, колкото и прекрасни да изглеждат, оставали все така трудни за възприемане, освен ако не са били нещо истинско. Известно е, че някога много от поетите са били благородници от знатно потекло. Образовани и знаещи.

Познаващи лукса и богатството, преди да се променят под въздействието на песента на други бардове. С неустоимата си сила сагите ги карали да се откъснат от охолството на вилите и мраморните имения.

По-възрастните бардове и трубадури им предавали безценните си съкровища от стихове и епоси, докато сърцето на легендата и мита не намирало нови сили. Предавани между търсачите на истина, славните митове оцелели през безбройните векове.

В митовете, извлечени от минали истории и тайнствени текстове от далечни земи, винаги се намирало зрънце истина. По озарените със сапфирена светлина брегове и величествените блестящи виолетови и зелени планини на тези светове живеели любовниците на Утопия.

Те били създателите на цивилизацията, безсмъртни същества, чиято безкрайна доброта и мъдрост се отразявала в могъщите цивилизации от прекрасното минало.

Пронизващи облаците сребърни кули, ослепително ярки фарове, светещи с чиста бяла светлина, и прочути пристанища, приветстващи завръщащите се безсмъртни мореплаватели със златните си стълбове, оповестявали приближаването към чудото.

Планински тераси, обрамчени със странни светещи огледала, пронизвали въздуха със смъртоносни сини лъчи, охраняващи цитаделата. Над всичко властвал мирът и уважението. Огромни изумруденозелени кристали в небето докарвали сини и прекрасно ухаещи ветрове.

Огледала от живак в златни рамки, дар от незнайни епохи и светове, свързвали пътешествениците сред разхвърляните далеч една от друга сребърни тераси, приличащи на скъпоценности в планинския свят сред морето.

Широки площади от бял камък, пирамиди от кристал, осеяни с цветя улици, градини със зелени басейни и изкуствени водопади. Всичко било изпълнено с топазено жълтата светлина на фенери, които никога не изгасвали.

Никой никога не боледувал в тези благословени земи, като се изключи заболяването любов. Хората живеели векове. Специални еликсири и виолетови лампи хвърляли лъчите си върху млади и стари, носейки на хората здраве, чувство за завършеност и радост.

Огромни щитове от оникс, вградени в незнайни метали, позволявали да се видят далечни аметистови острови. Медни слънчеви часовници можели да покажат времето навсякъде, като го контролирали. Велики занаятчии насочвали огънати метални тръби, от които излизали магически ветрове, носещи огромни камъни по въздуха.

А чудесните хора, обитаващи онези земи, винаги били благородни, с просветлени умове, храбри и мъдри, живеещи изпълнен с радост и удоволствия живот. Били славни, блестящи и притежавали нечувани способности.

Сякаш винаги разполагали с най-желани магически предмети — пръстени, токи, гривни, огърлици, скъпоценни брошки, колани, наметала, шлемове, щитове, мечове с всички инструменти на магията.

Домовете им били прекрасни и богати, пълни с най-фина храна и магически мебели. Нощите били обсипани със звезди, планети и светлина от светилници и пещи, които никога не изчерпвали горивото си. Утопия никога не била описвана по по-ясен начин.

Под ритъма на малки барабани и меките звуци на арфите, поетът мъдрец пеел и разказвал почувстваните със сърцето истории. Сълзи се стичали по брадясалото му лице върху цветната роба, когато пеел за изгубена любов.

Музикантите засвирвали най-нежна музика, когато бардът бил прекалено развълнуван, за да продължи. Гняв и властни нотки изпълвали гласа му, когато герои побеждавали зли магьосници. И песните следвали една след друга.

Деца от знатни семейства оставяли дарове пред почитания бард. Поръсено с вода бяло грозде, питки със стафиди и мед, кристалночиста студена планинска вода в глинени стомни и златни бокали с пурпурно вино.

Разказването на историята често отнемало няколко дни. За това време се издигала и рухвала цяла цивилизация. След като разказът завършвал, възрастният бард бивал изпращан от многобройните си почитатели и изчезвал във времето също толкова загадъчно, както и се появявал.

Силата на преданието е архетипът, който го поражда. Докато слушат разказа, хората изцяло се потапят в описваните светове. Групов трансцендентален опит и контакт извън измеренията. Феномените, с които бил така добре запознат Питагор, обединявали обществата чрез разказването на предания.

Историите, разказвани от бардовете, са вечни теми. Образите в тях са непрекъснато напомняне на исторически реалности. Те се появяват от въображаеми светове и смисълът им е неподвластен на времето.

В ролята си на вестител на вечното море бардът играе ролята на пророк за хората. Самото споменаване на тайнствените светове и техните чудеса очаровало умовете с изгубената връзка с древното минало.

Защо тези специфични образи имат толкова дълбок и емоционален ефект върху нас? Всеки образ е метафора, която в действителност е посетител от забравен свят. Образите ни обсебват и изпълват със странно желание. Те са архетипи, символи, руни, които комуникират с нас направо от непознатото море.

Символите са живи разряди от загадъчното море на мечтите, съзнанието, чрез което се съединяваме с нашия свят. Темите, образите и символите продължават да живеят векове, изпълвайки световното съзнание.

Архетиповете пътуват от човек на човек като послание от вечността. Те унищожават времето и разстоянието. Всички, които се слеят с архетиповете, се озовават в едни и същи неподвластни на времето места и виждат едни и същи сцени.

Архетиповете се появяват от неизмеримите дълбини на морето от мечти на цялото човечество. Откривани в преданията, те са останки от древни изгубени цивилизации. Тези образи притежават огромна мощ.

Архетиповете са квазиматериални реалности, които изискват активното ни внимание и съзидателно съдействие. Огромната армия от образи се проявява чрез епическите поети и има силно емоционално влияние върху обществото. Всъщност именно те са причината технологиите бавно да се движат напред.

Посетители от най-дълбоките кътчета на съзнанието, символите и архетиповете ни стимулират с лъчистата си енергия на видението и желанието, импулса и мотивацията. Те създават технологиите. Човешките същества от векове са чувствали мистериозния им подтик, каращ ги да вървят напред.

Голямото желание на някои от тях е да открият чудесните магически инструменти от легендите, да открият местата, където мечти и природа се „сливат“ в едно материално цяло.

Мотивираните пътешественици и мъдрите древни познавачи на природата постигали успешното материализиране на отделни архетипове. Откривани били забравени земи и прочути съкровища. Огромни сребърни огледала били изваждани от покрити с увивни растения лагуни. Подобни на скъпоценни камъни светилници излъчвали студена зелена светлина.

Има и такива, според които мечтите, образите и символите са метафизични еднодневки без аналог в реалността, които нямат възможност да се материализират. Човечеството е подчинено на всички архетипове и символичен натиск, който извира от неподвластното на времето море.

Вълни от мечти се надигат и изпълват ума на хората. Техният потенциал е истинската и плодовита сила, която изпълва света и го кара да се движи напред. Историческите мечти всъщност намират своя естествен материален израз.

Великите открития са били предшествани от обсебващи образи и видения, които карат откривателя да продължи делото си. След усилено търсене в тайните на природата, мечтата най-сетне придобива материална форма.

Естествената „кореспонденция“ между мечтата и природата представлява общият исторически опит. Несъмнено мечтите за далечни морски брегове са се материализирали чрез откритията на Колумб.

Онези, които притежават способността да дадат израз на мечтите си, имат велики постижения в изкуството и науката. Символи, образи и мечти предизвикват загадъчни видения, които артисти и учени се опитват да преповторят.

Точността на успеха им изцяло се определя от точността, с която са реагирали на образа. Артистите и учените се опитват да дадат израз на явилите се в мечтите им символи — всеки със своите собствени изразни средства.

Дарът на технологията е резултат както на появилата се от безкрайната съкровищница мечта, така и на артиста, който я възпроизвежда. Обществото безпомощно се задвижва в огромната вълна образи. Всяка епоха се определя и различава по образите, които провокират „епохалната тема“, или „zeitgeist“.

Архетиповете се носят на вълни и неуморно се изразяват и материализират като изкуства и технологии. Макар и метафизични, те намират чисто материално съответствие. Романтичните артисти осъзнават това. Когато изтичащият навън вътрешен опит се слее с течащия навътре външен опит, мечтите изумително откриват материалния си израз.

Мечтите се материализират, когато ги наблюдаваме в естествени условия. Чувствително и внимателно спрямо тази мистична кристализация на мисълта в материя, чудесният и непрестанен поток от съзнание разкрива странните завладяващи прилики и синхронности между видените в мечтите неща и присъствието ни в материалния свят.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card