Единбург, Шотландия

Намираме се близо до Единбург, Шотландия. Скалите тук са се образували преди 338 милиона години… през много значим период от историята на Земята… когато животни с костна структура са започнали да излизат на сушата. През 19 тук са били намерени няколко забележителни фосила на тези същества. Но след това никой не е успял да открие други такива фосили. След това обаче Стан Ууд е започнал да търси фосили на това място.

- Стан, защо мислиш, че в този камък има нещо? – Защото го разцепих вертикално… тъй като скалните пластове са се образували вертикално и когато го сцепим по този начин… ние можем да видим определени белези по повърхността, които показват, че това е била кост.

Това определено е кост, защото съм проучвал такива фосили. Надявам се, че ще намеря и малък череп на тези много ранни четирикраки същества. Сега трябва да се опитам да сцепя камъка много внимателно. Трябва да внимавам да не повредя този фосил. Поставям длетото от едната страна.

Те се разпознават доста трудно, защото са много малки. Я да видим сега. Какво е това? Ще се опитам да събера частите… Това е череп. Мисля, че това са частите на тялото, които са под определен ъгъл към черепа. Черепът е бил смазан… затова костите, които заобикалят кухината, са се изместили настрани.

- Какво мислиш, че е било това същество? – Според мен е била амфибия. Стан е осъществил много нови открития в тази кариера, но това откритие е може би най-важното досега. Това е не само нов вид, който е на 380 милиона години… но и най-древното влечуго намирано досега.

Намирането на фосил всъщност е само началото на един дълъг процес на проучване. Само подготовката може да отнеме цели месеци. Освен това тази работа е много трудна. В Лондонския природонаучен музей има цяла лаборатория, пригодена за тази работа.

Тук се използват най-различни методи на изследвания… продухване с пясък, шлифоване и обработка с определени инструменти. Понякога работата е толкова прецизна и специфична, че трябва да се върши с игли под микроскоп. По този начин се отстраняват и най-малките частици от фосила.

След отстраняването на ненужните частици, започва още по-прецизна работа. Има специална стая, в която се практикува метод, измислен от учените на този музей… при който се използва баня с оцетна киселина. Парче варовик от Кийнсланд, Австралия. В него има фосил на костенурка.

Уилям Линдзи е специалист, който контролира този процес. Киселината разяжда варовика, но не и фосила, тъй като химичният им състав е различен. Костите на костенурката вече се виждат доста ясно. – От колко време е тук? – От около две години. Какво си успял да направиш? – Успяхме да отстраним някои части от черупката.

Това изглежда са части от гръбначния стълб. Тази технология позволява да се разкрият и най-недостъпните части на скелета… които не могат да се разкрият чрез други методи. Колко време ще стои в киселинната вана?

Сигурно около година. Освен това тук имаме още един интересен фосил. Това е парче варовик от Австралия. Той идва от място, където са били намерени доста рибешки фосили. Виждат се много малки части от кости… но сигурно след година ще разкрием доста интересни неща.

След една година ненужните части от фосила са били отстранени. Тази риба е на 110 милиона години. Тя е успяла да се разложи донякъде, преди да бъде покрита с кал и пясък… затова костите на черепа й са се изместили и счупили… но все пак не са изчезнали.

Следващата стъпка е да се отделят костите една по една… и после да се съберат отново така, както са били, когато рибата е била жива. Това е все едно да се опиташ да наредиш триизмерен пъзел… от стотици парчета без да имаш шаблон.

Махала Андрюз от кралския музей на Шотландия… нарежда костите на черепа на една подобна риба, излязла от киселинна вана. Двете части имат една подвижна точка. Рибата е сякаш пляскала с бузите си докато е дишала или по време на хранене.

Тук отдолу виждаме дълбоки отвори… които минават през кожата и излизат от главата й. Когато долната челюст си е била на мястото… тук отзад има става… тези големи зъби отпред са минавали през черепа… нагоре до кожата… ето така.

Това парче камък не съдържа никакви останки от животно… Обаче в него се виждат характерни следи… които свидетелстват за това, че тук е имало скелет на същество. Алик Уолкър от университета в Нюкасъл… внимателно запълва тези следи със силикон… като внимава никъде да няма въздушни мехурчета.

Тази работа му отнема около час. След това силиконът може да се извади от камъка. След като махнем отливката… ние можем да видим почти целия скелет на съществото с големи подробности.

Понякога човек може да открие всякаква информация… без дори да изкопава какъвто и да било фосил. Но Йохан Мел от университета в Ерланген, Германия използва рентгенови лъчи, за да разкрие неща, които не се виждат с просто око. Той използва специално пригодена за тази цел апаратура… която по принцип се използва за медицински цели. Това е забележително.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card