Изгубени светове

Животните и растенията са населявали Земята милиони години преди появата на човека. Прякото доказателство за това идва само от един източник… от техните останки, които могат да бъдат намерени в скалите – фосилите. Някои от тези останки представляват напълно цели скелети на огромни влечуги. Други пък представляват неясни следи от съществуването… на такива малки същества като мекотелите.

Много от останките са на същества, които доста се различават от днешните. Навсякъде около нас могат да бъдат открити фосили, но трябва да знаем къде да търсим. Много фосили могат да бъдат намерени в Южна Англия, на брега на Дорсет и в световноизвестните находища на фосили.

Проливните дъждове са напоили глината и варовичните скали с вода. Скалите се плъзгат надолу, и по този начин се откриват нови повърхности. По този начин могат да бъдат открити нови фосили.

Питър Лангхам често обикаля в търсене на фосили. Той знае, че след буря почти винаги може да бъде намерено нещо интересно. Тези камъни ми изглеждат обещаващо. Тези камъни са от лицева скална формация. За да можеш да разпознаваш в кои скални образувания има фосил… трябва да притежаваш голям опит.

А Питър се занимава с това от години. Те се разделят доста лесно, защото са от пластове. Да видим какво ще стане. Имаме късмет. Това е един от най-добре известните амонити от Лайм. Красив е. Фосилите не се появяват всеки път като разцепите някой камък… макар че всъщност те се намират доста често… ако добре знаете къде да ги търсите.

Като малък ходех доста често в една каменоломна в Лестършир, за да търся фосили. Тогава камъкът се разчупваше на две… и откриваше нещо, което не е виждало бял свят от 200 милиона години… а аз бях първият човек, който го вижда… За мен тези мигове бяха направо магически, незабравими.

Това изживяване е доста завладяващо, защото ако този път не сте намерили нищо… то всеки следващ удар на чука може да открие пред вас нещо забележително. Ако продължавам да търся, сигурно ще намеря нещо интересно.

Постепенно започвате да придобивате опит… и съвсем скоро започвате да разпознавате определени черти… които показват, че точно в този камък има скрит фосил. Не след дълго вие ще можете да съберете цяла колекция от фосили. Всички тези фосили изглежда са на същества, които са живяли в морето.

Но местните хора обикновено не смятат така. Те казват, че това не може да бъде… тъй като сме в центъра на Великобритания, далеч от морето… и освен това фосилите са скрити в скалите… доста дълбоко под повърхността на земята. Вместо това те си имат свои обяснения за това.

Те смятат, например… че това са нокти от краката на дявола. А пък тези невероятни фосили във формата на куршум… както и тези, които се намират в камъка, на който съм седнал… според тях са останки от мълниите, които са удряли земята на това място.

А тези прекрасни амонити според тях… са просто змийски камъни… които биват два вида: големи като тези, и малки. В Йоркшир, близо до Уитби, където са били намерени същите фосили… хората също си имат собствени обяснения за появата им.

Според тях, през 7 в. един христиански светец, Свети Хилда… е искал да построи манастир тук, но е видял, че това място гъмжало от змии… и затова ги превърнал в камъни. Има обаче само един проблем в тази теория… нито един от така наречените змийски камъни няма глава.

Но когато на това място са идвали различни поклонници… те са издълбавали змийски глави в камъните, за да изглежда по-убедително. Съществуват обаче и изцяло запазени фосили… и животинският им произход просто не може да бъде поставен под съмнение.

Тези малки същества са затворени в кехлибар. Това е твърдо вещество, което може да се намери в аргилита или пясъчника. Кой би могъл да се съмнява, че тези толкова запазени същества… са всъщност мравки, скорпиони или мухи? Но как са попаднали там?

Преди това кехлибарът е представлявал лепкава смола… която се е стичала по стволовете на дърветата преди 30 милиона години. Сладката миризма на смолата е привличала хиляди насекоми… които за съжаление са залепвали в нея и са умирали. След време смолата е започнала да се втвърдява…

Най-накрая самото дърво е умряло… след което е започнал продължителният процес на фосилизация. Морето е донесло на това място кал и пясък…и е погребало под тях тази втвърдена смола. След милиони години утаечните пластове… са се слегнали под влияние на собствената си тежест… и са се превърнали в пясъчник и аргилит.

След това, при формирането на планините, тези пластове са били многократно размествани… като тези в Доминиканската Република, на брега на Карибските острови. Днес кехлибарът има много голяма стойност… и затова хората копаят земята с надеждата да го открият.

Намирането на кехлибар никак не е лесно, тъй като той може да се намира на стотина ярда навътре в скалата. Търсачите на кехлибар трябва да изхвърлят тонове камък… преди да намерят пластовете, в които се е запазил кехлибарът.

Но щом веднъж открият такъв пласт, усилията им биват възнаградени. Трудно е да се каже какво има в тези парчета след като са току що изкопани… тъй като повърхността е обикновено мръсна и надупчена. Но когато тези парчета се изчистят и полират, в тях могат да се намерят необикновени неща.

Има много парчета обаче, в които няма нищо. Точно те се използват в бижутерията и са много ценни. Доста често се срещат и такива парчета, в които са затворени някакви същества. Съществата, които имат кости обикновено са успявали да се измъкнат от смолата… но понякога дори и те не са успявали, и тези фосили са най-редки.

Това е малък гущер. Жаба. Най-често все пак се срещат насекоми. Мравка, която носи какавида. Бръмбар и листо, от което се е хранил. Друг бръмбар, който се изкачва по клонче. Дори крилата на някои летящи насекоми са изцяло запазени. А това е цял рояк мравки… Те са толкова добре запазени, че се виждат дори фасетите на очите им.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card