Норвегия една от най-богатите страни в света

В Скандинавия, където слънчевите лъчи са рядкост, най-кратката нощ в годината е хубав повод за празник. В долината Хорн, разположена на запад от фиорда Гейрангер, старинните традиции се тачат от векове. Това се отнася и за празниците. Най им се радват децата, които веднъж в годината могат да се веселят до полунощ.

“Пий така, че без проблем да напуснеш палубата.” Който следва тази народна мъдрост, после на се срамува след всенародното пируване. От напитките норвежците предпочитат най-много водката. Но съгласно европейските статистики, на средностатистическия норвежец годишно се пада само 2,7 л чист спирт.

За сравнение, в Германия този обем е 8, а в Полша по 9 литра. Йостедалсбрен е най-големият ледник в континентална Европа. Неговата 500 кв. км повърхност е скромен остатък от ледника, който се е разпростирал тук преди хилядолетия. Преди 300 хил. години средната дебелина на ледената покривка на Скандинавия е била 3 км.

Тежестта на ледника е вдълбала скалите навътре, почти на километър в земята. Ледниците не стоят на едно място. Те се топят и се преместват с по няколко сантиметра годишно, оставяйки след себе си дълбоки долини. Преди 10 хил. год. ледникът започнал да си заминава от Норвегия. Завършил последният ледников период.

Размръзналата се вода повишила нивото на морето с няколко десетки метра. Тя потопила крайбрежните територии и централните части на долините, останали след ледниците. Така се образували фиордите. Когато леденото покривало се разтопило, земята се пробудила. Отначало по голите скали се появили лишеи, а после мъхове.

Топлото течение Гълфстрийм подпомогнало за развитието на растителността, а почти 3 хил. год. пр.н.е. тук се появили и първите хора. Водата няма да бъде проблем за Норвегия в близко бъдеще. В никоя друга страна в света потенциала на планинските реки и водопади не се използва така, както в Норвегия.

250-те ВЕЦ-а на 100% удовлетворяват потребностите на страната от електроенергия. Даже има излишък, който се изнася. В южния край на Йостедалсбрен зад Флерландфиорд се намира Балестранд. Х-л “Балхолм”/Квикне/ се смята за един от най-добрите хотели в Скандинавия.

В началото на 20-ти век Балхолм бил любимо място за среща на висшето европейско общество. Тук често отсядала и кралицата на Холандия – Вилхелмина. Тук се отбивал и немският император Вилхелм II. Той прекарвал през лятото в Норвегия повече от 20 години.. На 26 юли 1914-та год. императорът бил принуден да прекрати престоя си в Норвегия.

Два дена по-късно започнала Първата световна война. Тук императорът е с краля на Норвегия – Хаакон VII. Вероятно е обичал страната на фиордите повече от родината си. Може би и затова Балестранд в годините на следващата световна война е избегнал бомбардировките на Луфтвафе.

Хитлер заповядал да пощадят любимото място за почивка на бившия император. Това потвърждават откритите след много години документи от немските архиви. Голяма заслуга за формиране образа на града имат художници от Художествената Академия в Дюселдорф. Точно те превърнали Балестранд в колекция от елегантни резиденции, украсявайки ги с цветни мотиви, напомнящи изкуството на викингите.

За съжаление не всички норвежки градове са избегнали ужаса на Втората световна война. В западната част на страната все още е жив споменът за тези страшни години. Норвежкото крайбрежие било минирано от британците.

В деня, когато норвежците се противопоставили на това, т.е. на 09.04.1940-та год., страната била атакувана от хитлеровската армия. За народа, чиято независимост била само на 35 години, това било истински шок. От възвишението Хордалин се спускаме от страната на дълбокия фиорд Аурланд.

В самия му край започва известния норвежки ж.п. път “Фламсбан”. Пътят от Флам до Мьордал се изминава за около един час. Денивелацията е почти хиляда метра. Релефът на местността затруднил норвежките инженери. В един от рапортите от началото на строежа на линията четем:

Предвид голямата денивелация, не е възможно използването на локомотив. На строителите на шосето също не им било лесно. Но пък необходимостта е майка на изобретенията.

Доколкото доходите от продажбите на нефт позволявали скъпи решения, норвежките инженери станали специалисти по строенето на първокласни тунели. Днешна Норвегия може да се похвали с прекрасни пътища. Те също са благодарение на доходите от продажбите на нефт и газ. Тези суровини направили Норвегия една от най-богатите страни в света.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card