Горите на Мадагаскар

В другия край на Мадагаскар в областта Мананара, с падането на нощта екипът навлиза в гората. Внезапно – някакъв странен шум! Франсоа Сарано излиза напред… това е айай. Малък лемур, толкова примитивен, че в миналото са го взели за гризач.

Неговата поява ужасява малгашите, които го имат за табу и го убиват безмилостно. Мислехме, че са изчезнали – обяснява на Кусто биологът Дисусон Рамаскас. Господинът си спомня за айай, малките лемури?

Много добре, беше много трудно за нашия екип да ги приближи, защото живеят нощем. Това не ме учудва. Те са изключително редки животни, заплашени от изчезване. Мислехме, че са изчезнали, отново ги открихме през 1956 г. но все пак са много рядко срещани и трудно наблюдаеми.

А поне защитени ли са? – Защитени са легално. Но все пак много заплашени. Айай се гощава с кокосов орех, но това не е обичайна за него храна. Той е приспособил своето хранене към околната среда, обедняла заради изсичането на горите.

Предпочитаната му храна са пресните ларви. Той чука по дървото, за да ги открие, после разкъсва кората, бърка с дългия си закривен пръст и събира насекомите. Откъдето мине, оставя по дърветата характерни следи.

Близо до Анакао Франсоа Сарано открива парчета от яйце на птицата рок – аепурнис. Най-едрата птица, съществувала някога на земята. Висока 3 м, 450 кг и яйца 8 литра – тази птица-бегач, чиито предци са живели по времето на динозаврите, е изчезнала от Мадагаскар през 17 век.

Тази безценна гора с уникални дървесни видове е почти изчезнала, от нея са останали едва 20%. Това е ужасяващо! Бяха въведени много строги закони и големите международни организации оказват голяма помощ, за да се спаси каквото е останало.

Храсталаците са подпалени от пастири за пасища на говедата зебу. Тези пожари са вероятно причина за изчезването на птицата-рок, чиито яйца и малки изгаряли в огъня. Ловците довършили останалото.

Въпреки мерките за борба срещу това екологическо и икономическо бедствие, тези обичаи се променят много трудно. Земеделците също палят първобитната гора, за да отглеждат ориз.

По-младите изучават в училище по-ефективни методи, но завърнали се в селото, те се сблъскват със старците и се оказват изолирани и обезкуражени. Накрая отстъпват пред традицията. Така погромът продължава.

След 3-4 години парцелите са безплодни. Трябва да се пали по-нататък. Между 3 и 5 хиляди хектара изгарят всяка година. Едно семейство опустошава цели хълмове и ги превръща окончателно в пустиня.

Тропическият дъжд довършва опустошението, завличайки почвата в реките. Образуват се свлачища – трагични зеещи рани, подложени на ерозията. Това е “лавак”.

Процесът на опустиняване е необратим. Червената кал, съдържаща железни окиси, се оттича към морето. Този кръвоизлив стига до мадагаскарския залив Бецибока, а по тази кървава алея през Мажунга в открито море.

Изработка на онлайн магазини

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card