Пещерите на Мадагаскар

Дъжд… Продължителен тропически дъжд… Неговата киселинност е претопила постепенно варовика на коралите в каменни шипове. Дъждът е скулптирал Анкарана. Край бреговете се разиграва обикновена за дивата природа драма. Франсоа Сарано забелязва една змиорка. Свикнала да помита насекоми и малки жабки, мърдащи на повърхността, тя се втурва към пръстите му, но остава гладна.

Пухкаво горско мече, коронованият лемур наблюдава сцената. Изгубил интерес към събитието, започва грижливо да се тоалира, без да се притеснява от близостта на Лоран Генун. Малгашите вярват, че лемурите са духове на покойници.

Те са навсякъде, пъргави, неуловими, наблюдават ви с жарки очи – очите на фантомите, обитаващи съзнанието на живите. Галидията е вид бялка, един от седемте хищника на Мадагаскар. Живеещ главно в гората, хамелеонът брукезия – най-малкия в света, напредва предпазливо по ръката на Марк Блесингтон.

Хамелеонът на Парсон е покрит с броня, която издава войнствения му характер. В Мадагаскар има 180 вида хамелеони и влечуги, което представлява две трети от съществуващите в света. Наблюдавайки отблизо очите на брадавичестия хамелеон забелязваме, че те могат да се въртят самостоятелно на 360° Малгашите казват, че едното им око е обърнато към бъдещето, другото – към миналото.

Те се съсредоточават, за да фиксират плячката. Хамелеонът се придвижва предпазливо, за да може да прецени разстоянието. Езикът като стрела се мята към скакалеца, който бива погълнат с наслаждение. Марк Блесингтон и Лоран Генун се опитват да изкачат стената на Анкарана.

Режещи като стъкло, големите коралови колони превръщат изкачването в изтезание На върха изследователите откриват истинско “легло на факир” – Дзинги. Те гледат със завист свободата на орела риболовец. Красотата на главозамайващия вертикал възнаграждава техните усилия.

Околностите на Зеленото езеро се оказват по-богати, отколкото предполагахме. Пахиподиумът излага своя дънер издут като мях. Залепен за дървесната кора, този геко уроплат се оцветява подобно на нея и става тотално неразличим. Анхингата е от семейство, близко до това на кормораните.

Заради дългата й шия я наричат също птица-змия. Те се гмуркат под водата, за да ловят риба, и я пронизват с острия клюн като с харпун. След това я подхвърлят във въздуха, за да я уловят с човка и да я погълнат. Противно на останалите водни птици, перата на анхингата се мокрят и тя трябва дълго да ги суши.

“Феликс 2″, нашият нов хеликоптер, поздравява “Алкион” преди да поеме към северозападен Мадагаскар в съвместна мисия. Джон Блует, пилотът механик, е спокоен. Имайки голям опит с турбинните хеликоптери, той е щастлив да управлява хубавата нова играчка в такъв хубав ден.

Заобикаляйки Тананарив, той лети над северозападните плата, докато Джон Джаксън филмира пейзажа. Внезапно една експлозия, турбината спира. На секундата Джон минава на авторотация. Земята се приближава с висока скорост, сухите треви се подпалват и огънят обхваща “Феликс”.

Двамата Джоновци успяват да скочат. На другия ден с хеликоптер под наем Кусто и Сарано отиват на мястото на 360 км северно от Тананарив. Останките на турбината – всичко, което е останало от “Феликс 2″. Джон Блует и Джон Джаксън са се спасили по чудо.

Лъчистата или тулеарска костенурка живее в южен Мадагаскар. За съжаление тя е на изчезване. Екипът на Кусто я среща на 100 км от Тулеар, по пътя към езерото Циманампет. В миналото голямо, сега то се смалява заради засушаването на климата и екипът трябва да разопакова материала в гората и да се организира на открито.

Мишел Делоар, Лоран Генун, Марк Блесингтон и Реймон Амадио представляват странен кортеж под убийственото слънце. С труд и мъка те се спускат към пещерите които ограждат старото езеро и крият множество басейнчета със сладка кристална вода. Мишел Делоар се гмурка във водата и отива да изследва тъмните пещери.

Скоро камерата му открива много рядко срещаната сляпа риба тифлеотрис. Тя живее само в Мадагаскар и много малко учени са успели да я наблюдават. Дълга 7-8 см, тя е далечна потомка на една много по-голяма риба – елеотрис.

Те са останали като в капан в подземната река след засушаването на езерото. Обезпокоена от неканените гости, сляпата риба се скрива в една дупка. Екипът на Кусто чака с часове, за да я види отново. През хилядолетията нейната морфология се е адаптирала към теснотата, тъмнината и съвършено чистата среда, в която е затворничка.

В отсъствие на светлина кожата й се е депигментирала, очите са изчезнали и само следите от орбити показват, че са съществували. И едно необикновено явление – кожата е толкова фина и прозрачна, че през нея се вижда червената кръв в хрилете.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card