Островът на Духовете

Тръгнал от Индонезия, 6000 км на изток, следвайки южноекваториалното течение, “Алкион” пристига в северен Мадагаскар, минава покрай островите Мицио и навлиза срещу Носи Бе, островът на парфюмите. Екипажът повтаря маневрите на азиатските мореплаватели, които били първите, минали по този маршрут преди 2500 години и стъпили на Мадагаскар. Океанът в техните кошмари е владение на смъртта.

Обитаван от духове на загинали предци, на гигантски чудовища, които изригват своето отмъщение срещу платноходните кораби. Кусто забелязва едно новородено китче, което се учи да плува с майка си. Истински химн на възхвала на живота. Това е мореплавателският празник на новите мадагаскарски китове.

Всъщност малгашите не ловят китове, нито ги ядат, те са табу. Но за малко да изчезнат през 19 век, подложени на масово избиване от чуждестранни китоловци.

Чудесните гърбати китове се завърнаха. Възползувайки се от бистрите води на Мозамбикския канал, Франсоа Сарано, Дидие Ноаро, Мишел Делоар и Бертран Сион отиват на експедиция. Широк 400 км, този канал се е формирал преди 170 милиона години, по време на разделянето на Мадагаскар от южния суперконтинент Гондвана.

Убежище на пирати и разбойници, помитан от чести циклони, Мозамбикският канал е една от най- големите корабни гробници на планетата. Морето е покрило с тишина упокоените призраци на изчезналите кораби и коралови цветя обгръщат мачтите им.

Временен заселник в тези случайни убежища, една риба епинефелус води водолазите към една костенурка. Тя церемониално отвежда екипа към господаря на тези гробници – акулата-бавачка в неразделната компания на един скат мора.

Очевидно тази неочаквана популярност не й харесва. Подчинявайки се без охота на необходимостта от наблюдение тя офейква раздразнена. Плъзгайки се след нея, екипът на Кусто тръгва да опознае Мадагаскар – Островът на Духовете.

През повече от 8 месеца екипът на Кусто кръстосва Мадагаскар от север до юг и от запад на изток, пътувайки със средна скорост 30 км/ч през една прекрасна страна където пътната мрежа е труднопроходима и пълна с клопки.

Една част от острова, която се вижда напред е Анкарана – обширен скален масив издигащ се над саваната. Кусто отива да огледа местността. Анкарана открива пред нас истинската си същност – 25 000 хектара, издигащи се пред нашите амбиции.

И нито място, ни поляна, ни път, където да се приземим или да влезем. Цяла стена от забрани. Подобно на средновековна крепост с множество кули, тя е населена с каменни воини, които с издигнати копия пазят ревниво редките проблясъци първобитна гора – съкровища, откраднати от времето.

Екипът не бездействува и разопакова материала в подножието на крепостта, докато Кусто продължава огледа. Завладяващо е, погледнато от вън. Крепостта ще отстъпи пред нашето любопитство, ако атакуваме през някой от подземните проходи, които проникват под скалите и се разкриват на места в процепите.

Намирайки пропуск в бронята, се прибирам доста окуражен. Анкарана е пресечен в западната си част от три големи реки. Франсоа Сарано, съветван от своя водач малгаш избира Мананджеба….или тази подземна река. Днес плитка, 2 месеца годишно Мананджеба става пълноводна, бурна и неплаваема.

На входа на Пещерата на Крокодилите екипът е принуден да влачи лодките. Вечер в селата разказват страхотии за чудовища дълги повече от 6 м, които дебнат непредпазливите. Непрогледна нощ покрива изследователите, които проучват влажните кухини в каменните дълбини.

Бракониерите са надвили легендите. Няма вече изгладнели крокодили и една пясъчна ивица слага край на епопеята на плавателите. Ето че се превръщат в спелеолози във вътрешностите на Анкарана. 80 м над лампите им сухите пещерни тавани и сталактитите разкриват малко по-малко как се е формирала системата.

Преди 170 милиона години Мадагаскар се отделя от Африка. Анкарана е бил древен коралов масив, както свидетелствуват вкаменелостите по варовиковите стени. По-късно Бог или удивителни геологически и вулканични сътресения при надигане от север го издигат над рифа.

Мадагаскар останал изолиран като Ноев ковчег, съхранявайки флората и фауната от онова време. Непристъпността на Анкарана през тези милиони години е съхранила парчета от праисторията. Поток от светлина се изсипва в последния тунел.

Бариерата е премината, екипът на Кусто е в сърцето на Анкарана. Път на посвещение през хилядолетията. Дали друг човек е стъпвал тук? Дали тази първобитна гора е подобна на онази гора, видяла да пасат и да изчезват последните динозаври?

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card