Вицеадмирал Френсиз Дрейк

Дрейк имал намерение да плава все по посока на север и да търси северозападния проток между Пасифика и Атлантика и по този път да се завърне в отечеството. Ала на четиридесет и осмия градус северна ширина, по паралела на Ванкувър, поради постоянно вилнеещата буря той свърнал отново на юг и спуснал котва в един залив, който нарекъл Дрейк. Ремонтирал „Златната кошута“ и се впуснал по дирите на Магелан.

След три месеца стигнал Молукските острови, в пристанището на Тернате натоварил скъпи подправки, обиколил нос Добра Надежда и на 26 септември 1580 година, три години след тръгването, пристигнал в Плимът.

Крясъците да бъде наказан пиратът Дрейк били в Испания също така гръмки, както ликуването в Англия пред подвига на морския герой Дрейк. Английската кралица поискала навярно да спечели време, понеже била непрестанно притискана от жалбите и обвиненията на испанския посланик, и заповядала да откарат под стража „Златната кошута“ в Дептфорд.

Ала решението на Елизабет било твърдо. След като почакала няколко месеца да се успокоят духовете, тя тръгнала с гребна лодка по Темза и се качила на борда на „Златната кошута“. На кърмата тя с меч посветила Дрейк в рицарско звание и го назначила за вицеадмирал на своята флота.

За отплата кралицата получила половината от несметната плячка, която оценявали на 2 милиона и 250 хиляди златни лири стерлинги. И все пак останалите акционери се облажили с 4700% печалба от своя дял в капитала.

Лов на пирати в Английския канал била първата задача, която Дрейк получил като адмирал на кралската флота. По същото време испанците затворили своите пристанища за английски кораби.

В отговор Дрейк отплавал в 1585 година по заповед на Елизабет начело на 25 кораба и 2300 души отново към Западна Индия, превзел Сантяго и оплячкосал испанските поселища. Сред плячката от това пътешествие имало една диадема в гарнитура със скъпоценен кръст за шия, които кралицата носела на новогодишния празник пред целия свят.

В 1587 година с една флота Дрейк нахлул в пристанището на Кадис и потопил 33 испански кораба, застрашавал пристанището на Лисабон, абордирал и ограбил един португалски търговски кораб от Ост Индия с товар на стойност сто хиляди лири стерлинги и преследвал кралските испански кораби пред родните им брегове, та дори се похвалил, че „опърлил брадата на католическия крал“.

Голямото пътешествие на Дрейк около света повторил по-малко известният английски пиратски капитан Томас Кавендиш. Очевидно той точно изучил опита и познанията от плаването на Дрейк, докато испанците не научили нищо.

Кавендиш избрал същия маршрут, използвал същите места за почивка и ремонт и след двегодишно пиратско плаване донесъл в пристанището на Плимът не по-малко плячка, отколкото преди десет години Дрейк. Елизабет I посетила и Кавендиш на борда на кораба му. За този мил прием испанският посланик докладвал на Филип II:

„Тези дни от Перу се е завърнал капитан Кавендиш. На кораба си той дал банкет на кралицата и надълго и широко разказвал за геройските си подвизи. Плячката му е без съмнение значителна, понеже трапезарията била украсена със злато и среброткани платове.

Всеки матрос носел на шията златна огърлица. Ветрилата били от синя дамаска, а щандартите разточително извезани. Навярно тъй е пътувала само Клеопатра! Разправят, че кралицата заявила: «Кралят на Испания е куче, което лае, но не хапе. Не ме е грижа за него, докато той пълни корабите си със злато и сребро за мен.»“

Чашата преляла, официалното обявяване на война назряло. През юни 1588 година в открито море излязла „Непобедимата армада“ и била сразена не на последно място и поради способностите на пирата Дрейк.

Вицеадмирал Френсиз Дрейк предвождал ескадра от набързо превъоръжени търговски ветроходи и нанесъл на испанците значителни загуби.

В 1595 година Дрейк и Хоукинз потеглили на своето последно пътешествие към Западна Индия. Хоукинз, провъзгласен от кралицата за вицеадмирал и ковчежник на английската флота, бил тогава на 63 години. Дрейк бил 55-годишен.

Със силна флота от 6 кралски и 21 други кораба и начело на 2500 души те възнамерявали да нападнат пристанището Пуерто Рико и да отнемат от испанците натрупаните в града сребърни съкровища.

Ала след изобилния горчив опит испанците станали по-предпазливи. Испанският адмирал Тело разгромил един от английските кораби и от показанията на пленници узнал за намеренията на вражеската ескадра.

Със своите кораби той блокирал пристанището и приготвил града за отбрана. Преди още английските кораби да стигнат Пуерто Рико, на 12 ноември в открито море умрял Хоукинз. При атаката на пристанището Дрейк с оръдеен огън подпалил пет испански кораба, но не могъл да разкъса блокадата.

Англичаните отплавали към Рио де ла Хача, пристанищен град, прочут с ловците си на бисери. Дрейк отказва да приеме откупа от бисери на стойност 24 000 дуката, който му предложили, за да пощади града, и го подложил на плен и пожар.

После изгорил Тапия, завладял и Сан Марта, гдето пленил испанския комендант, и на края превзел силно укрепеното пристанище Номбре де Диос. Оттук изпратил по суша към Панама команда от 750 души, за да пресрещне и ограби идещото от Перу сребро.

Но и тук испанците си били взели добра поука и англичаните си счупили главата. Един хронист от онова време отбелязва: „Тъгата, която се надигаше в душата на Дрейк, на 28 януари лето 1596-о му донесе неизбежния край, ала преди туй той бе посочил за наследник своя братов син Томас Дрейк.“

Двамата — Хоукинз и Дрейк — станали морски герои и обект на възхита за своя народ. Пирати и роботърговци, издигнали се до лордове и адмирали — страница от английската история.

Достоен техен наследник, що се отнася до омразата срещу Испания и пиратството по поръка на короната, станал холандският адмирал Пит Хайн. Прекарал дълги години в испански тъмници, в 1628 година с флотска ескадра той превзел Хавана и поставил под свой контрол морето между Флорида и Куба.

Докато командуващият южната испанска флота се мъдрел с корабите си в Картагена, командуващият северната флота се почувствувал достатъчно силен да напусне пристанището Веракрус и да излезе в открито море.

Близо до Куба той влязъл направо в капана, поставен му от Хайн. С оръдеен огън холандската ескадра натикала испанските кораби в един залив.

Екипажи и пътници набързо напуснали корабите, самият командуващ се спасил на сушата. Холандците трябвало само да претоварят кюлчетата злато и сребро на своите ветроходи.

И докато Пит Хайн бил бурно приветствуван като народен герой при завръщането си в Нидерландия, смъртна присъда очаквала в Испания злополучния испански флотоводец.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card