Долината Моргедал и провинция Телемарк

Платото Телемарк е разположено западно от Осло, е люлка на съвременния ски спорт. Зимно време тук температурата на въздуха понякога пада до -40 С, а през лятото често се вдига до над +20 С. За тези, които в Норвегия живеят от туристическия бизнес, времето може да стане и проклятие, и благословия. Пътешественик, който за пръв път посети страната и случи хубаво време, непременно ще поиска да дойде пак.

Но този, който нацели студено време или киша, повече няма да стъпи в Норвегия. Център на провинция Телемарк е долината Моргедал. В средата на 19-ти век един от жителите й, селянинът Цондре Норхеим, направил малка ски-революция.

Въпреки 4-хилядолетната традиция, той започнал да използва крепежи, позволяващи да се променя направлението на возенето и въобще да се придвижва на ски доста по-свободно. Дървеният храм в Хеддал е най-голямата каркаска църква в Норвегия.

Този стил църковна архитектура е изобретен от викингите приели от английски монаси християнството през 11-ти век. Когато мисионерите обяснили, че разбойническите нападения са грях, викингите започнали да използуват опита си при конструиране в мирния живот. Така в селищата им се появили постройки, напомнящи на бойни укрепления.

Вярата в Христос се смесвала с езическите вярвания. Много църкви били построени недалеч от по-ранни култови места, а по стените на храмовете се появили изображения на митични животни и демони. “Розе майлинг” е розова живопис, традиционно народно изкуство.

Освен цветовете, в картините има и фолклорни мотиви, родили се още преди християнските времена. Повечето главни църкви в Скандинавия и по границите й били построени през 12-13 век. В Норвегия те били почти хиляда. Но до днес са се запазили само няколко десетки.

“Изкуство и традиция” такава е рекламата в туристическите пътеводители за долината Сетездал. Това е един голям музей на открито, в който занаятчиите създават произведенията си така, както предците им преди стотици години. Основната специалност в региона винаги е била обработката на сребро.

Работилницата “Силвартун” на Мариане Берг е нещо повече от занаятчийско предприятие. Тук почти ежедневно има изпълнения на фолклорни ансамбли, запознаващи зрителите с националните танци и мелодии. В този дървен дом от 17-ти век се намира “Музей за народни музикални инструменти и старинни предмети от бита”.

Съхранението на отминалите традиции може да носи добър доход. Рядко някой турист ще си тръгне оттук без да си купи за спомен някоя сребърна дреболийка. 14 възела или 25 км/ч. това е добро постижение за най-стария витлов параход. “Скибладнер” циркулира по езерото Мьоса между градовете Ейдсвол и Лилехамер от месец август 1956-та год.

Името му има митологичен корен. “Скибладнер” е името на легендарния кораб на бог Фрейр /или Фрьой/. За него вятърът бил винаги попътен, той можел да побере всякакво количество войни и можел да се сгъне като кърпа. Долината Гудбрандсдал е от южната страна на езерото Мьоса.

Благодарение на централното й разположение тук още през Средновековието имало оживено движение, от което местните жители имали изгода. А днес печелят от туристите. От зимната олимпиада в Лилехамер през 1994-та год. тази долина стана световно известна. Не всички са доволни от това, че някога спокойното градче се е превърнало в място за обикаляне на туристи.

Но от друга страна, туристите оставят тук много пари. Затова си струва да се замислят за създаване на нови развлечения. Лилехамер доказа на света, че олимпийските игри могат да бъдат проведени без традиционния размах. Местността с 25 хил. души население е съхранила първичния си вид.

За разлика от много други градове, в които е имало зимни игри, тук няма изоставени и опустели след заминаването на спортистите олимпийски селца. Спомен от Олимпиадата е построеният в нейна чест Музей на изкуствата – Лилехамер Кунтсмюзеум. В Скандинавия изкуството не е привилегия на елита. Всеки може да бъде и творец, и съзерцател.

За това има съвсем просто обяснение. В дългите, зимни вечери, заниманията с музика, рисуване и занаяти, били начин за запълване на свободното време. Така норвежците станали възприемчиви към изкуството.

Музеят в Лилехамер представя произведения на известни норвежки художници: Вереншел, Крог и Едвард Мунк. Едвард Мунк рано загубил майка си, която починала от туберкулоза. Малко по-късно от същата болест починала и по-голямата му сестра.

С възпитанието на децата се заел деспотичният му баща. Семейната трагедия, заедно с пуританската религиозност оказали влияние върху целия живот и творчеството на художника. Например страховете и комплексите му илюстрира известната картина “Танцът на живота”.

Любовта и смъртта са основните мотиви в неговото творчество и много често те се преплитат. Любовта и смъртта са девиз на серията “Фризът на живота” . Мария работи в “Майхауген”, музей на открито в Лилехамер.

Този скансен, основан в началото на 20-ти век, е идеално място, пресъздаващо уникално старинно село. Автор на идеята за скансена бил Андерс Сандвиг, занимавал се с история на изкуството по призвание, а по професия – стоматолог.

Но за лечението на зъби вместо пари, вземал стари мебели. А ако за лечението на пациента се изисквало повече работа, докторът вземал цели хамбари и сеновали.

Така Сандвиг станал собственик на нетипична колекция от местни старинни постройки, които после пренесъл на парчето земя, подарено му от града Лилехамер.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card