Ослофиорд

Ослофиорд е “белите дробове” на столицата. Макар че в този регион живее 1/5 от цялото население на страната, никой не се оплаква от теснотия, шум или замърсяване на околната среда. Всеки трети норвежец прекарва ваканцията си някъде на вода. Голяма част от населението почива сред природата.

В страната на дългите и студени зими всеки се старае с максимална полза да прекара малкото слънчеви дни. Морето винаги е имало особено значение за норвежците. Тази връзка добре се илюстрира от многобройните музеи на полуостров Бюгде.

Музеят “Фрам” ни пренася в последните години на 19-ти век. Ето го едноименният експонат в музея, полярният кораб на норвежкия изследовател Фритьоф Нансен. В 1893-та год. Нансен с екипаж от 13 души се отправил към северния полярен кръг.

Планът им бил следният: корабът замръзва в ледовете и заедно с целия екип плава в океана. За съжаление не всичко станало според плана. Дрейфът бил твърде бавен, затова Нансен изоставил кораба. По-нататък заедно с Ялмар Йохансон тръгнали на ски и с шейни, запрегнати с кучета.

Спряло ги натрупване на ледове и полярниците били принудени да прекарат зимата в мъничка хижа, построена от камъни. Изминали цели три години, преди да ги спаси една британска експедиция и да се върнат на кораба си.

В 1926-та год. Амундсен, Елсуърт и Нобиле пресекли Арктика с дирижабъла “Норвегия”. Амундсен още тогава се ползвал със славата на велик пътешественик. Той бил първият човек, достигнал Южния полюс.

Това станало на 14 декември 1911-та год. Хиляда години преди съвременните изследователи, Северно море било пресичано от викингите. Походите на тези морски разбойници били възможни, благодарение на уникалните им бойни кораби.

Те имали средно 20-24 м дължина и от 40-80 места за гребците. Също така имали и мачта. Ладията от Озеберг, изложена в Музея на викингите, преди около хиляда години била закопана в едно село.

На кораба учените открили стотици скъпоценности и предмети за ежедневна употреба, даващи представа за уменията на викингите.

Колкото и да е странно, норвежците се отнасят доста равнодушно към култа за викингите, така популярен сред нашите съвременници. Добър пример в това отношение е некрополът в Борие, на юг от Осло.

В 1852-ра год. по време на строителни работи, тук били намерени гробове на вождове на викинги, пълни с безценни артифакти. Изследователите дошли с удивление до находките.

Резултатите от разкопките били предадени в музея, а на мястото, където били открити, не поставили дори табелки. Норвежците, както и шведите, са майстори на исторически експозиции под открито небе, така наречените “скансени”.

Почти във всяка област може да се срещне скансен, точно пресъздаващ картина на отминалите векове. Норвежкият народен музей в Осло обединява 170 исторически здания, сред които и първата в страната бензиностанция.

Цял живот съм носил в себе си детските си години. казал известният скулптор Густав Вигелан. През 1921-ва год. той сключил необичаен договор с властите в Осло.

Майсторът подарил на града своя скулптура получавайки в замяна част от парка Фрогнер. В парка тези скулптури били изложени, образувайки явно най-големия в историята на изкуствата авторски скулптурен комплекс.

Скулптурите символизират живота на човека с неговите радости и скърби, от раждането до смъртта. Влияние върху творчеството на Вигелан оказали детските му спомени, свързани с тежкия характер на баща му.

Отпечатък върху творенията на Вигелан наложил и страхът от отиващото си време. Страхувайки се от преждевременна смърт, скулпторът работел много, за да успее да изрази в камъка всичко замислено.

В 1943-та год., когато починал, творението му било завършено. Петдесет статуи от камък и бронз, петдесет образа на любовта, страха и преходността на човешкия живот.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card