Норвегия, северна перла

„Да, ние обичаме тази страна, която се издига нагоре, която се възражда, закалена над водата, скалиста и сурова над морето, с хиляди домове… „ Така започва стихотворението на нобеловия лауреат Бьорнстерне Бьорнсон, написано в 1859-та год. Стихотворението станало текст на националния химн. Ослофиорд – вратата на Норвегия. Там, където днес се виждат пистите на летището, преди хиляди години хвърляли котва, натоварени с плячка ладиите на викингите.

В северния край на почти 100-километровия фиорд, е разположена столицата на страната – Осло. Старото й име е Кристиания. Първото впечатление от страната е, че тук има много гори и паркове. Повече от половината от площта на града е заета от зелени територии.

Главната улица на Осло потъва в зеленина. Именно тук през 11-ти век викингите направили своя крепост. Защо са избрали точно това място? Може би защото климатът в околността на Ослофиорд бил по-приятен, отколкото навътре в сушата. Осло е столица на млада държава.

Страната придобила пълна независимост чак в 1905-та год. Паметниците пред националния театър напомнят за годините на най-голям разцвет на норвежката литература и най-големите й представители, Бьорнсон и Ибсен.

Столичното кметство отначало не предизвиквало гордост у гражданите си. Жителите не дали лесно оценка за резиденцията на градските власти. Писателят Йохан Бойер със съжаление констатирал типичното за земляците си настроение.

„Що за провинциално мислене? То и заради него градът се намира в това състояние – зарязан от властите, презрян от жителите, не обичан от никого.” Днес норвежците възприемат столицата си далеч по-доброжелателно.

Може да се каже, че повод за гордост е улицата “Карл Йоханс Гате” Алеите пресичат центъра на града и спират при паметника на крал Карл III Йохан, срещу кралския дворец. Когато се строяла тази резиденция, Йохан III бил крал на Швеция и Норвегия.

Роденият във Франция монарх, се сблъскал с нежеланието на норвежците да се подчиняват на Швеция. Те добре помнели 400-годишното владичество на Дания, която смятала Норвегия за своя провинция.

На неголемия полуостров до пристанището се издига средновековната крепост Акершус. През 16-ти век тук се случило едно събитие, което утвърдило негативното мнение за датчаните.

Било през 1502-ра год. Норвежките въстаници празнували придобиването на независимост, когато до стените на крепостта се приближила датската войска. Развявайки бели флагове, датчаните предложили да започнат преговори за собствената си капитулация.

Но излезлият от крепостта предводител на норвежците бил предателски убит. През 1534-та год. крал станал Кристиан III, две години по-късно върнал датското господство. През следващите 300 години Норвегия била провинция на Дания.

Днес, независимо от някогашната вражда, в крепостта Акершус съседствуват портрети на норвежци и датчани. Противоречието между двете страни е забравено отдавна. Разглеждането на Ейцвал, северно от столицата, е обезателна точка в програмата на всяка училищна екскурзия.

Тук през пролетта на 1814-та год. се срещнали 112 делегати на Националното събрание. Срещнали се, за да разработят конституцията на независима Норвегия. Макар в този момент страната да не е имала пълен суверинитет, основният закон станал важна стъпка по пътя към независимост и демокрация.

Днес Норвегия се приема като еталон по отношение свободата на личността и правата на човека. Норвежците са народ, който винаги е бил тясно свързан с морето. Това отчасти обяснява откритостта им към света и тяхната търпимост.

А според статистиките, Осло е най-скъпият град на света. До неотдавна той се смяташе и за най-скучният. Но в последните години градът се старае да преодолее този стереотип. Около пристанището има много кафенета.

Ако времето позволява, тук до късно вечер кипи живот. Градското пристанище се е специализирало за морски разходки, които могат да се поръчат за фирми или за групи. В цената влиза заплащането на екипажа и развлекателна програма.

Всеки ден на корабите под наем почиват по 2 хил. души. Най-известните екскурзионни корабчета са “Фроя”. За персонала на този старинен кораб днешният ден се различава от всички останали.

Те за пръв път се отправят в морето просто за собствено удоволствие, отбелязвайки по този начин професионалния си празник. “Фроя” се отнасят към десетте най-стари кораби в света, но все още пригодни за плаване. Никой не знае кога точно са били построени “Фроя”. Вероятно преди 1857-ма год.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card