Насканите са били земеделци, и то добри земеделци. Земеделскто им производство е било повлияно обаче още по-решаващо, отколкото по северното крайбрежие на Перу, от един фактор: водата. Там е имало много малко вода. В редица области в страната на насканите не е валяло почти никога.

Реките и техните поречия в поселенията на тези индианци често пъти са били сухи в продължение на десет месеца. Както слънчогледът се върти по посока на слънцето, така и насканите са следели непрекъснато водата.

Те дори са разравяли повърхността на земята си, за да търсят вода. В стремежа си да осигурят на земята си достатъчно влага, насканите са строели големи резервоари, които макар че са били изградени преди 2000 години – се използват и до днес от жителите на южноперуанските оазиси в Аха, Копара, Бисамра и другаде.

Насканите са изграждали и надземни водопроводи, по които са отвеждали ценната влага направо на полята. Те също така са построявали големи подземни аквадукти, стените на които са укрепвали с каменни блокове, а таваните са изграждали от греди от бял габър.

Много от тези подземни тунели на насканите отново били открити за света от италианския географ Раймонди, който е намерил и носещата неговата име най-загадъчна стела от Чавин.

Раймонди също установил, че тези подземни канали на насканите се простират на големи разстояния и че много от тях имат много голям светъл отвор. В някои от тях спокойно би могъл да се изправи възрастен човек, толкова са просторни.

Италианският географ е намерил и своеобразни отвори в земята – местните индианци ги наричт „очи”, през които е било възможно на много места да се слиза в подземните канали, за да бъдат почиствани или поправяни. Също през тези отвори насканските тунели „дишали”.