Лайкдийлъри 1 част

Когато по време на каперско плаване не могли да си извоюват плячка или пък нямало кой да издава каперски писма, виталните братя без всякакво стеснение се отдавали и на морско разбойничество. Ловният терен на пиратите се простирал от Финския залив до Английския канал, а базите им се намирали не само на Готланд, но и на датските острови и на немските брегове на Северно и Балтийско море.

След открития разрив между ханзата и виталните братя, когато ханзейските градове затворили пристанищата си за пиратските кораби, виталните братя, които не отишли на Готланд подирили нови убежища и пазари.

Почти идеални в югозападното Балтийско море с неговите два протока Белт и Зунд се оказали островите Рюген и Хидензее, както и полуостровът Дарс, издаден недалеч в морето. От северния нос на Рюген и от Дарс се открива широк кръгозор и с малко кораби било възможно да се контролира целият морски трафик между източната и западната част на Балтийско море.

Прорязаният бряг и плитките воли на заливите, водещи далеч навътре в острова, предлагали превъзходни пристани. Удобна билаи връзката на Рюген — през Грайфсвалдския залив — с континента и пазарите.

Сигурно е, че Рюген бил база на морски разбойници или утлигери, както ги наричали по немското крайбрежие. Твърде вероятно е също че Щьортебекер и Михел, за които не се споменава в старите документи за виталните братя на Готланд, са се чувствували тук у дома си като главатари на лайкдийлърите, понеже по същото време любекци и англичани ги обвиняват в непрестанни грабежи по море.

И досега е неизвестно дали между утлигерите от Рюген и виталните братя от Готланд е имало някаква връзка. Предполага се, че действуващите между Ютландия и Борнхолм пирати са представлявали самостоятелна група, която сетне се превърнала в братско съдружие на лайкдийлърите.

За това говори и фактът, че в 1394 година ханзата подготвяла мощна акция срещу лайкдийлърите — а не срещу виталните братя на Готланд, — която се провалила поради съпротивата на пруските ханзейски градове. А една любекска хроника от 1395 година назовава Годеке Михел, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман за вождове на лайкдийлърите.

Сред лайкдийлърите влиянието на предводители-благородници не било така силно, както сред виталните братя. Възгледите на лайкдийлърите са се оформили вероятно според правилата на едно датско пиратско общество. То практикувало морски грабеж с кръгло двадесет кораба.

Някогашните корабопритежатели получавали като обезщетение една осма от заграбената плячка, освен ако се касаело за кораб, завладян в сражение. Преди да стъпят на борда, пиратите изповядвали на свещеника греховете си и изпълнявали наложеното им покаяние.

После поемали светото предсмъртно причастие и с чиста съвест потегляли на бой, помирени с бога и готови за смърт. На борда не вземали пари и ценни предмети. Багажът им се състоял само от оръжие, необходимите хранителни припаси и минимум вещи за лична употреба.

На сушата оставяли всичко, което ги обременявало, ненужно заемало място или пък би им пречило в боя. На борда на кораба живеели пестеливо, просто и трезво. Хазартните игри били запретени.

По време на вахта си отваряли очите на четири, а през почивката спели на топовете. Със своята голяма храброст в сраженията те обикновено постигали над противника бързи победи, а страхливците позорно изхвърляли от съдружието.

Изпращали съгледвачи, преди да предприемат акция на сушата, за да си съставят вярна картина за положението. Главен техен противник били другите пирати, биели се с тях, за да им отнемат заграбеното. Ала не връщали плячката на предишните собственици, поделяли я на равни части между членовете на общността.

Капитанът получавал еднакво с последния гребец. Хранели и обличали пленниците от борда на завладените кораби и ги освобождавали в първото пристанище.

Пущали на воля дори и пленените пирати. Ако след дълго зимуване не им достигали средства да екипират пак корабите за плаване, вземали нужните им провизии и материали от населението с обещание, че ще им отстъпят сетне половината от плячката.

Прозвището на лайкдийлърите „Приятели на бога и врагове на целия свят“ изразявало очевидно заплаха срещу могъщите и богатите на този свят. Но всъщност те, подобно на виталните братя, оказвали на ханзейските градове военна и всякаква друга помощ срещу търговските им противници, предимно Англия и Дания.

И не напразно английският крал обвинявал ханзата за пиратството на немските утлигери. Той заповядал да конфискуват в британските пристанища ханзейски коги и изискал от ханзата обезщетение за плячкосаните и потопени от немските пирати английски кораби.

Със или без знанието на ханзата, утлигерите му отговорили с един забележителен противоудар. С превъзхождащи сили се появили те в Данцигския залив, овладели закотвените там английски кораби и ги откарали в своите тайни убежища.

Но често и ханзейски коги падали в жертва на утлигерите, голям дял за което имал и самият Съюз на градовете със своето непостоянство и разноезичие в поведението си към морските разбойници.

Ако днес му се стори полезно, той охотно им тикал в ръцете каперски писма срещу английски и датски кораби, докато утре се съюзявал с владетелите на тия страни против утлигерите.

Също често се случвало едни градове от съюза да покровителствуват и подстрекават пиратите, а други да преследват същите пирати.

Самите пирати порядъчно използували тая непоследователност, нали в края на краищата трябва да се живее, а пък един обикновен каперски капитан не можел толкова скоро да обърне наопаки своя начин на мислене, колкото бърже сменяли големите своите роли на приятел и враг във вечната интригантска игра.

И щом се удадял случай и наоколо нямало други свидетели, не една ханзейска кога бивала нападната и оплячкосана — невинно, добре дошло закръгляне на плячката.

Преселването на лайкдийлърите от Балтийско в Северно море е станало вероятно по същото време, по което виталните братя се подвизавали на Готланд.

Твърде за вярване е, че отделни техни кораби още от по-рано са опознали фризийския бряг по време на каперски плавания срещу английските кораби в Северно море. На ниския, плосък и мъчен за мореплавателите бряг пиратите намерили нова, сгодна база и благосклонен прием.

Мариенхафе и Емден станали за тях особено предпочитани опорни пристанища. Източна Фризия изобилствувала по това време с множество дребни господари, които ожесточено враждували помежду си и усърдно упражнявали разбойническия занаят, защото за фризите той представлявал почетно дело на силни мъже.

Предпочитан обект на техните нападения столетия наред било бременското корабоплаване. В 1397 година след дълги пазарлъци град Бремен наново сключил договор с фризите. За 10 000 рейнски гулдена фризийските господари се задължили да не нападат в бъдеще бременски кораби.

Ала въпреки това разбойническите набези върху бременската морска търговия продължили, дори се засилили. Все по-честа плячка на пиратите в Северно море ставали и кораби на други градове от ханзата.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card