Пиратството в Северно и Балтийско море първа част

Докато норманите по време на своите грабителски и завоевателни походи всявали страх и ужас навред по Европа, морското и крайбрежно пиратство нараствало заплашително и в басейна на Северно и Балтийско море, изходната точка на викингските походи. Империята на Каролингите се разпаднала от собствените си вътрешни слабости.

В Скандинавия се образували феодални кралства, които почти непрекъснато воювали помежду си. Балтийските славяни, в стадия на раннофеодално развитие, нападали чужди брегове, ала трябвало и сами да се бранят от завоевателния натиск на датските и немските феодали.

Между различните крайбрежни държави на Северно море и Балтика възпирала през десети и единадесети век оживена морска търговия, смущавана постоянно от грабителски набези и нападения, от лов на хора и пиратство. Един летописец разказва за онова време:

„Морското разбойничество в Северното море, а и другаде у датчани, шведи, нормани, сакси, венди, руси, англичани и шотландци взе вече такива неимоверни размери, та нищо по море или на брега не бе подсигурено срещу техните грабителски походи и внезапни нападения и ако преди само отделни лица се занимаваха с морско пиратство, сега то стана дело на нации и народи. Шведите ограбваха датчани и руси, датчаните и норманите — англичани и сакси, вендите — дани, саксите — англичани и французи.“

Това изброяване дори не е пълно. Непонятно е защо не са споменати фризите, понеже те били не само добри мореплаватели, а и морски разбойници и търговци на роби.

Със своите кораби те придружавали Карл Велики въз военните му походи срещу западните славяни и саксите, подпомагали английските крале против норманите, а една флотилия от фризийски пирати взела участие през 1097 година в сраженията на първия кръстоносен поход край Таре.

От грабителски нападения не бил пощаден дори и фризийският бряг. Около 1000-та година датски и шведски морски разбойници нахлули във Фризландия. Според преданията те били две мощни орди — само едната брояла над 20 000 души, — които разграбили и опустошили цялата страна.

Балтийски славяни, ободрити, лютици и поморани — летописецът ги нарича и венди — предприемали от южния балтийски бряг наред със своите търговски плавания често и разбойнически нападения по скандинавския бряг и преди всичко по датските острови.

Връхлитали върху Готланд и Борнхолм, Фалстер, Лааланд и Ютланд, прониквали чак до английския бряг. При едно нападение в 1135 година над Конунгахела в Норвегия те отвлекли 7000 пленници, жени, момичета и момчета и ги продали на славянските робски пазари за Ориента.

Когато датчаните в 1043 година разрушили първата им база Йомбург, те се преместили на остров Рюген. На нос Аркона, най-северната точка на острова с широк кръгозор към морето, съградили храм-крепост, който в 1168 година бил изгорен до основи също от датчаните. В 1187 година балтийски славяни нападнали шведския град Сигтуна, опустошили го и отново отвлекли много пленници за робските пазари.

Морската търговия между държавите по Балтийско и Северно море обикновено използвала пътя през Ютландския провлак. Рядко плавали покрай полуострова. Най-известното място за претоварване и размяна на стоките през цели столетия било Хайтхабу, датско търговско поселище в южната част на Ютландия, защитено с двоен вал.

В началото на десетия век Хайтхабу станал шведски, от 934 до 983 година бил немско владение, сетне пак датски. Многократно градът бил нападан и разграбен от морски разбойници, а в 1066 година окончателно разрушен при едно нападение на славяните.

Редица източници потвърждават, че от Северно в Балтийско море били организирани и проведени безчислени пиратски плавания изключително за лов на хора. При честите военни походи по време на славянско-скандинавските разпри хората били най-важната плячка.

Рядко използвали пленниците като работна сила в стопанството на победителя, а обикновено ги продавали на европейски или ориенталски роботърговци.

Разменяли ги срещу мечове, острия за стрели, монети, украшения, вино и платно от Северно море или украшения, сребро, стъклени изделия, полускъпоценни камъни, коприна и брокат от Средиземноморието.

Други предмети за размяна от балтийското крайбрежие били кожи, восък, мед, херинга и янтар. Едно от най-значителните търговски средища по онова време бил балтийският остров Готланд, гдето при разкопки намерили над 40 000 арабски монети.

Причина да се разполагат много пазари на островите бил не само стремежът на търговеца да се опази от нападения на разбойници — от пирати тук той също не бил надеждно защитен, — а главно да се затрудни бягството на най-ценната стока: хората.

Почти непрестанните грабителски и завоевателни войни и все помощно разпространяващото се пиратство и търговия с роби в зоната на Северно и Балтийско море довели от втората половина на VI столетие насам до всеобщ упадък на морската търговия и дори до намаляване броя на населението.

Занаятчийските и търговски поселища, разположени по речните устия с удобни съобщителни връзки, се опитвали да се бранят от постоянните разбойнически нападения със силно укрепени валове. Ударил рожденият час на цяла броеница бързо развиващи се пристанищни градове, които получили скоро и самостоятелни градски права.

За Рощок като крепост се споменава за първи път в 1161 година по повод един военен поход на датчани и сакси срещу ободритите. Една хроника от 1189 година го назовава пазар, а в 1218 година той бил удостоен с градски права по образеца на Любек.

Права по негово подобие и по същия образец получили в 1229 година Висмар, в1234 г. Щралзунд, в 1237 г. Щетин, а в 1250 г. Грайфсвалд. Наред с постоянно нарастващото производство в градовете, предназначено за износ, градските търговци започнали да организират търговия през далечни земи и морета.

Те измествали дребните търговци от пазарите, особено фризите, които се занимавали главно с посредническа търговска дейност. Срещу рисковете при търговски плавания по море те организирали съдружия, които на първо време след завръщането на корабите пак се разпадали.

Ала в течение на първата половина от XII столетие съдружията постепенно се развивали в стабилни институции с по-траен характер. Създавали се търговски ханзи като фландърската и кьолнската.

Членовете на кьолнската ханза получили още в 1157 година от английския крал правна защита във формата на съпроводително писмо, в което той им обещавал „да бъдат третирани като негови собствени люде и приятели“.

Поради всеобщата несигурност на транспортните пътища и за защита срещу разбойници от всякакъв род Имперският мирен договор от 1152 година признал на търговците от „Свещената римска империя“ правото да носят оръжие.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card