Великия Зимбабве стои все още в пулсиращото сърце на Африка

Вместо изродена издънка на друга цивилизация, тук имаме местна цивилизация показваща високо развита национална организация, оригиналност и удивителна индустрия. Тя описала жив, раздвижен, черен африкански град, в който стените формирали серии от вътрешни дворове, където жените готвели, децата играели, мъжете работели. На едно необикновенно парче хартия Гертруд убила мита за загубена бяла цивилизация.

На нейно място, тя описала преуспяващ черен метрополис. Той бил проектиран да приюти от десет до петнайсет хиляди души, град, голям колкото повечето европейски градове по това време. Много били скандализирани.

Те оставали убедени, че африканците просто са неспособни да създадат такава цивилизация. Някои изхвърчали от стаята. Дори нормално спокойната Гертруд била потресена от яростта, която нейните заключения отключили.

Работата на Гертруд Катон Томсън и донесла най-високата репутация сред академици и учени. Те не помогнали на заселника да преодолее неговите предубеждения.

И нищо, което някой би могъл да направи, дори Катон Томсън, или през следващите 50 години, за да убеди хората с толкова силни расови предразсъдъци, че Великия Зимбабве не е бил екзотичен.

Тя се сбогувала с африканската си работа. Чувството и за ирония изплувало, когато тя си припомнила как надзирателя на бригадата я помолил да дойде с нея. Аз му обясних, че няма да е щастлив да дойде в нашата студена страна и да няма с кой да си говори на неговия език Банту.

” Няма ли черни мъже в Англия?” попита той. Аз отговорих, “Не, всички сме бели.” С объркано изражение той попита: “Без чернилки? Че тогава кой върши работата?” Гертруд заминала за Англия в края на 1929, но спора относно Велик Зимбабве я последвал.

През 1930, откритията на Гертруд от Велик Зимбабве били изложени в Британския музей в Лондон. Съгласих се да присъствам три дни в седмицата, за да отговарям на въпроси и дълго да търпя многото, които продължаваха да вярват в Кралицата на Шиба.

По време на изложението пристигаха писма в пресата и оживена кореспонденция от непознати. Задържах се да не бъда удавена от тях. Но тя имала едно на ум. Катон Томсън била много професионален учен.

Тя можела да бъде доста студена и доста спокойна за нещата, които направила. Тя сложила качеството на свойта работа над всичко друго и не можела да толерира глупаците.

И за нея, много от тези, които специализирали Велик Зимбабве били нищо друго освен глупаци. Бойната натура на Гертруд се оказала против нея по време на последната и голяма разкопка.

Тя пътувала към Южна Арабия с друг изцяло женски екип, но тя се заяждала постоянно, за всичко, започвайки от храната до целта на експедицията. Гертруд се надявала да намери връзки между Южна Арабия и Велик Зимбабве.

Може би арабските търговци които носели стоки до африканския бряг от Индия и Китай са въздействали на строителите на Велик Зимбабве. Гертруд търсела общи архитектура, изкуство, каменоделие, всичко, което можело да свърже двете места.

Тя открила араби, които все още практикували техники за строене от камък, но техните връзки с Великия Зимбабве не били ясни. Към края на експедицията, тя се разболяла много лошо. Болна и изтощена, тя се завърнала в Англия.

Тя започнала да страда oт замайване, водещо до главоболия които я измъчвали до края на живота и. Докторът и казал, че има проблеми със сърцето. Сега, 50 годишна, Гертруд е улегнала, със спокоен живот с нейните приятели, семейство Наваро, и техния млад син, Майкъл.

Те се превърнали в сигурното семейство, което тя никога не е имала. Накрая тя се премести при нас, и се уредихме много задружно. Тя беше като още една многоуважавана леля, живееща като част от семейството.

Най-голямото завещание на Гертруд било да разкрие, че висока цивилизация се зародила в суб-сахарска Африка. Белите заселници не можели вече да твърдят, че Велик Зимбабве е техен.

Когато черното мнозинство в Родезия поело управлението през 1979, те прекръстили страната си “Зимбабве” за да се свързват със славното минало на Африка.

Руините, които някога илюстрирали глупостта на предубежденията и предрасъдъците, сега са символ на независима, динамична Африка. Както Гертруд Катон Томсън каза: “Великия Зимбабве стои във все още пулсиращото сърце на Африка.”

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card