Преуспяващ метрополис на африканската култура

Гертруд пристигнала в Бера малко преди бедстващ циклон. Шума от упостoшавания град, многото кораби в пристанището, теглещи техните вериги и удряики ги една в друга, крещейки диво, бише драматично. Благодарна съм, че не се стряскам лесно. Тя се отдалечила от циклона с типичното й спокойствие, но открила, че циклона е унищожил влаковите релси. Гертруд напредвала към Родезия, но дъждовния сезон превърнал пътищата в кал и реките в бурни, разпенени потоци.

След седмици закъснение, тя най-накрая достигнала Салисбъри, столицата на Родезия. Родезия била кръстена на великия индустриалец и империалист, Сесил Родез. Родез организирал Британската експанзия през южната Африка, контролирайи лично хилядите квадратни мили земя, докато създавал едно от най-големите световни богатства.

В столицата Салисбъри, Гертруд спряла, за да събере провизии. Само за 40 години, белите заселници създали оживено фермерско общество в Салисбъри, което обаче било построено на гърба на черните африканци.

Белите живеели добре, надзиравайки ферми и мини, докато черните били понижени до това да вършат черната работа, на минимални надници, бедно живеещи и без образование. Бялото разсъждение за расово превъзходство било перверзно, отровно във всяка една част от живота.

Когато една надута бяла жена попитала дали нейните синове могат да помогнат за предстоящите разкопки, Гертруд казала че може, ако те могат да копаят заедно с местните работници.

Както и Гертруд предполагала, предложението веднага било оттеглено. На вечеря една вечер, губернаторът повдигнал идеята, че руините на Велик Зимбабве са от древен и следователно бял произход.

Гертруд отговорила, че нейната работа се нуждае от обективност. Аз отговорих, че нямам никаква идея за това кое е истина и само се надявам един ден да получа отговор.

Екипът, който Гертруд довела до Велик Зимбабве се отразил от желанието и да пренебрегне стандартната практика. Бил изцяло женски екип. Аз мисля, че тя винаги е работила с жени и винаги е била една от първите феминистки в археологията.

Това бил един от първите изцяло женски археологически екипи в историята. Гертруд и другите изследвали мили руини в първите си дни там. Нормално, обект с такива размери открива множество опции за археолог, но много други са били там преди Гертруд.

Тя се изумила от това, което те били направили. поколения ловци на съкровища и предишни археолози бяха опустошили почти всичко, което е останало. За момент, изпълнението на задачата ми изглеждаше несигурно.

За Гертруд Катон Томсън обекта Велик Зимбабве се бил променил значително от времето на Маух.

Това което се случило всъщност, било че цяла група хора били решили, че могат да намерят злато, тук във Велик Зимбабве и те трябвало буквално всичко да плячкосат и ограбят, срутили стените, въобще развалили всичко.

Златотърсачите формирали Родезийската Компания за Древни Руини, за да изкарват злато. Те изкопали множество окопи и подкопали стени, но намерили малко злато. Това, което те плячкосали, било с огромна архитектурна стойност.

Те го разтопили и го продали като кюлчета. Безценни артефакти били загубени завинаги. Ранни търсачи на съкровища също намерили каменни птици.

Сесил Родез купил две, за да маркира входа на неговото имение, и наел хора, да претърсят Велик Зимбабве за улики, че е бил построен от бяла цивилизация.

В тяхното бързане да докажат, че Зимбабве е с бял произход, изкопчиите махнали тонове от повърхностна почва, унищожавайки артефакти с африкански произход. Щетите били непоправими.

А що се отнася до доказателство за бяла раса или конструкции, нищо не било намерено изобщо. Опустошените условия на руините поставили Гертруд пред очевидна задънена улица.

Тя и нейния екип копали на няколко места, и тя платила на работниците допълнително за тежката работа. И въпреки това, тя не намерила нищо определено. Времето изтичало.

Събранието на Британската Асоциация постепенно приближавало. Гертруд осигурила самолет, за да може да разгледа руините от друга перспектива. Тя станала един от първите археолози, които използвали въздушно наблюдение.

Докато прелитала покрай руините на хълма, Гертруд забелязала път, който от земята бил невидим, заради разстенията. Той водел до тераси, отвъд стените на хълма, и явно не бил използван от стотици години. Иманярите очевидно били пропуснали привидно недостъпните тераси.

На следващия ден, Гертруд преместила екипа върху терасите на хълма. Там, те намерили цяло състояние от обекти недокосвани от никой друг, освен първоначалните обитатели. Всичко, което Гертруд Катон Томсън намерила, било със сигурност африканско.

Имало разлики в грънчарството и в дизайна им, но всичко било африканско. Единствения чужд материал, който тя намерила били стъклени маниста и керамики от Далечния Изток, керамики от Близкия Изток, но те били сигурно датирани на около 13 век.

Така че те, фактически, допълвали афиканските потребностти, но това била местна култура от 13 век, осъществяваща търговия отвъд морето. Гертруд определила, че Велик Зимбабве бил черен африкански град от 9-ти до 14-ти век, главен център в огромна, сложна търговска система.

Велик Зимбабве e водил търговския път, който африканците следвали носейки слонова кост и злато от вътрешността към брега. Техни търговски партньори били арабски търговци, които били велики посредници, търгувайки със стоки чак от далечните Индия и Китай.

Гертруд събрала свойте факти точно на време за събранието на Британската Асоциация. Тя очаквала враждебна реакция на идеята за черен Велик Зимбабве, но влязла в дискусията с нейното обичайно спокойствие.

Гертруд представила свойте открития пред претъпкана тълпа в Йоханесбург на 2-ри август, 1923. Презентацията и била много точна. Заключенията и – кристално ясни.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card