Гертруд Катон Томсън

Малко можели да предскажат такъв живот за Гертруд. Тя била родена през 1888 в благородно английско семейство. Но то било също така и нестабилно. Баща и починал, когато тя била млада; майка и била болнава. От ранна възраст, Гертруд се научила да разчита на себе си. Пътуването било едно от малкото постоянни неща в живота й. Нещо ценно бе получено от пътешествията ми в ранно детство.

Помпей и Рим стоят в паметта ми, защото заради тях получих жив интерес към миналите цивилизации. Но трябвало време, за да може този интерес да се превърне в страст. На двайсет години, Гертруд била неизвестна.

Живота вкъщи беше приятен, благоприятен да създадеш семейство през този угоден период в разгара на война. Посещения на близки и приятели запълваха свободното ми време, непрекъснати забавления по игри, партита, танци и театри безкрайно следващи се едно друго.

Тя се привлякла към един млад войник, Карлион МакФарланд. През 1914, точно след началото на Първата световна война, Карлион получил кратък отпуск от фронта във Франция. Тогава той посетил Гертруд. Времето летеше. И освен за войната, ние говорехме с носталгия за безгрижното минало.

Изведнъж аз рабрах, че го обичам повече от всичко. Следващите две години, докато Карлион се бил из пущинаците, Гертруд се отдала на военната кампания. През 1916, новопристигнали новини обърнали живота на Гертруд с главата надолу. На 16 септември Карлион бил убит при засада.

Гертруд никога не се възстановила от смъртта му. Почти 25 години по-късно, тя посетила майката на МакФарланд. Когато си тръгвах, на сбогуване, тя беше в леглото. След прегръдка за раздяла, аз за пръв път видях сабята и медалите на Карлион.

Майка му по скоро изтъкна, отколкото ме попита: “Ти го обичаше.” Аз отговорих: “Той беше обичан от всички, които го познаваха.” За Гертруд, възможността за брак и нейно семейство умрели с Карлион МакФарланд. И това не било тема, за която тя много говорела, дори изобщо.

Но трябва да е имало огромно отражение върху кариерата й. Ако тя се беше оженила, вероятно бидейки амбициозна войнишка съпруга, тя може би никога нямаше да направи нещата, които направи. Гертруд се оттеглила от почти всички лични връзки.

В по-късните години, едно от дълбоките приятелства, което тя създала, било с фамилията Наваро. Гертуд помогнала при отглеждането на техния син, Майкъл. Неговите спомени са за жена, чийто силен характер, плашел останалите. Но към него тя била нежна и предана.

Тя била невероятна личност. Такъв тип хора вече не се намират, мисля. Точно като за някой на нейната възраст. Страстно поддържаща нещата, в които вярва. Твърдоглава. Не обичала глупаците и със сигурност не ги търпяла.

И все пак много обичаща и загрижена за близките й хора, за тези, които имали късмета да са близо до нея. През 1920, Гертруд искала да избяга от лесните клопки на по-ранния и живот. Тя участвала доброволно в археологически разкопки в Южна Франция.

По време на посещението ми намерих нов интерес: предисторията. С определението маркирало остатъка от живота й, Гертруд, вече на 32, преследвала новата си страст: археологията. Археологията била все още нова и бързо рапространяваща се наука.

Търсенето на специалисти създавало възможностти за професионалистите. Дисциплината и точността на модерната археология, удовлетворявали точната перфектционистка натура на Гертруд. Нейната самоотверженост посветила един от най-добрите световни египтолози, сър Флиндерс Петрие.

Той поискал тя да го придружи на разкопки в Египет. Сър Флиндерс Петрие, искал много и често бил суров учител, но Гертруд успяла. През 1924 година, сър Флиндерс Петрие й заел малка сума, за нейни собствени разкопки в Египет. Това било голям успех.

Нейните заключения изтласкали назад датата на произхода на Египетската цивилизация с 5000 години. Въпреки, че се оказали верни, те противоречали на теориите на сър Петрие. Той отрязъл всякаква поддръжка.

Гертруд сама събрала средства и продължила. Тя никога не се подала на заплахи или подкупи. Англо-родезианкса фондация се обърнала към Гертруд, относно извършване на разкопки на Велик Зимбабве.

Те се надявали да намерят улики за мистериозната цивилизация която някога преуспявала там. Гертруд Катон Томсън била забележителна жена. Тя работила под най- невъзможните условия и при най-невъзможните археолози в Египет, и накрая успяла и започнала да организира нейни собствени големи разкопки.

Тя била внимателно избрана, да поеме работата над Велик Зимбабве. Тя била направена точно за това. Фондацията поставила едно условие, Гертруд да представи нейните заключения относно произхода на Велик Зимбабве пред Британската Асоциация за Напредъка на Науката само след осем месеца. Това, в най-добрия случай, било невъзможен краен срок. Неустрашима, Гертруд приела.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card