Раждането на Афродита

Хаосът бил бъркотия от море, земя, въздух, скали, дървета и минерали. И все пак хаосът бил нищо. Той бил и светлина и тьмнина, бил и течност, и нещо твърдо, бил и пълно, и празно. Но от него се родила действителността. Най-напред се появила Гея — Земята. Дълго време тя живяла сама, преди да роди Уран, богът на водите.

Синът се слял с майката и от този съюз се родили титаните, циклопите и сторъките гиганти. Гея щяла да бъде щастлива, ако Уран, страхуващ се от синовете си, не подозирал, че те искат да му отнемат господството над Вселената.

Той очаквал момента на раждането на детето и го изтръгвал от утробата на Гея, преди още майката да го е видяла. И така постепенно децата се раждали, а той ги скривал в земните недра, т. е. в недрата на самата Гея, като ги принуждавал да живеят във вечен мрак.

Но Гея искала да чувствува своите деца около себе си, да ги вижда как живеят и как самите те създават живот. Тя дълго мислила. После намерила в планините, които я заобикаляли, минерала, от който имала нужда, и го нарекла желязо.

Трябвало й много време, за да го изтръгне от самата себе си и да го направи ковък. Успяла да стори това благодарение на топлината на огъня и започнала да го обработва.

Уран не се досещал за нищо. Гея успяла да изработи един лъскав и много остър сърп. Тя събрала децата си и им разкрила плана си. Макар че жадували да отмъстят на баща си, те много се колебали, а после отказали. Само Кронос приел предложението на майка си.

Планът на Гея бил сатанински. Тя заръчала на Кронос да се скрие до утробата й и да чака там. И когато неподозиращият нищо Уран се отправил към обятията й и се опитал да проникне в тялото на съпругата си, Кронос изскочил от прикритието си и го кастрирал.

Уран извикал от болка, а синът му хвърлил надалеч гениталния орган на баща си. Той летял дълго и на края паднал в морето недалеч от остров Китера. Този ден бил като всички останали и вълните блестели на слънчевите лъчи. Вятърът бил лек, но браздял морската шир.

Кървящият орган на Уран плувал известно време. После вълните го обвили с пяната си и започнали да го тласкат насам-натам. И постепенно станало чудо. Моделиран от вълните и затоплен от слънчевите лъчи, той започнал да се преобразява.

Превърнал се в меки руси коси, разпилени над вълните, в чувствен поглед, колебаещ се между небето и водата. И станало така, че от дълбокия водовъртеж нагоре към светлината било изтласкано очарователното тяло на една нова богиня.

Гърдите й били бледи, сякаш до този момент само луната била галила деликатната й кожа. Бедрата й наподобявали лъскавата извивка на най-бързите риби. Коремът й бил като ласката на водораслите, а краката й имали кадифената очарователност на перлите. Това била Афродита, богинята на любовта.

Древногръцка легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card