Историята на Имир

Имало едно време една бездънна пропаст, една огромна черна дупка. Тя се намирала точно там, където днес е земята. От север, се простирала страната на облаците и мъглите, Нифлхеймр, а от юг- страната на огъня и зноя, Муспелсхеймр. В страната на облаците и мъглите имало един извор, от който бликали дванадесет водни струи. Почти винаги те били покрити с лед и им трябвало много време, за да стигнат до южната страна.

Можели да сторят това само когато част от топлината на Муспелсхеймр стигала до тях. И така топлината и ледовете се смесвали в необятната черна дупка. Но било необходимо безкрайно много време, докато се разтопи ледът.

Когато най-сетне бездната се напълнила с вода, сред вълните се появил гигантът Имир — първото живо същество. С много усилия той успял да се измъкне от голямата бездна и възседнал страната на облаците и мъглите.

Бил гладен, а не знаел какво да яде. Потърсил наоколо, но не намерил нищо, което да може да се яде. Тогава погледнал към черната бездна и забелязал, че водите, които я пълнят, се движат като във вихър, предизвикан от нищото.

— Гладен съм — изрекъл Имир. И продължил да гледа във водовъртежа на вълните. — Гладен съм — повторил той и тъкмо щял да припадне, когато от бездната изскочила голяма бяла крава. Това била Андумла, майката.

Като се измъкнала от водата и се приближила до Имир, тя му казала: — Сукни от млякото ми и ще живееш.
И така от този ден млякото станало храна за гиганта Имир.

Андумла и Имир били големи приятели и прекарвали цялото си време ту в страната на облаците, ту в страната на зноя. Но един ден Имир открил други гиганти, които междувременно излезли от бездната.

Той свикнал да живее и с тях. А Андумла се почувствувала самотна и се натъжила. Започнала по-често да се отделя от тази компания, която я търсела само, за да засити глада си.

Един ден тя се заизкачвала към изворите на дванадесетте заледени реки. След дългия път се почувствувала жадна и за да утоли жаждата си, започнала да ближе парче лед.

Усетила, че е солено, но не знаела защо. Едва вечерта тя забелязала, че там, където била започнала да ближе, на заледената повърхност се показали кичур коси. Тя продължила да ближе леда дни наред, докато успяла да изтръгне от него тялото на едно живо същество: Бури.

Андумла се зарадвала безкрайно и му отдала най-нежните си грижи. Бури растял, а негова другарка в игрите станала дъщерята на един от гигантите, която се родила междувременно.

В онези времена на самота в началото тяхното присъствие било утеха за всички. Когато пораснали, те се оженили. Техни деца били първите богове Один, Вили и Be. Сурови и жестоки божества, те не можели да живеят в мир с гигантите и кравата Андумла.

Искали да бъдат сами и да създават бъдещето и не приемали господството на Имир в тази странна вселена, в която все още нямало живот, макар че вече се била откъснала от нищото.

И така те убили гиганта и хвърлили тялото му в бездната, от която той се бил появил. И тук водите и топлината извършили чудо.

Плътта на това огромно тяло се превърнала в твърда земя, костите му в планини, косите му в гори, черепът му в небесен свод, а мозъкът му дал начало на облаците. От кръвта му се образували моретата. И така той наистина дал начало на живота.

Скандинавска легенда

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card