Война, търговия и пиратство

Йохан Волфган Гьоте споделя чрез словото на Мефистофел във „Фауст”:
„Не питай: как ще придобия?
Мисли: какво ще взема аз?
Война, пиратство, търговия
света владеят с тройна власт.”

Историята на морското разбойничество започва с историята на мореплаването. Аристотел дели мореплаването на риболов и пиратство: и двете били средства за прехрана.

„Пейратес” гърците наричали предимно онези мъже, които плавали като авантюристи по морето, за да грабят по далечни брегове. Думата пирати била възприета по-късно в езика на всичка мореплавателски народи, независимо от това дали ги наричали морски разбойници, капери, корсари, лайкдийлъри или флибустиери.

Грабежът по бреговете бил навярно първата форма на пиратство. След разпадането на първобитното общество правото на по-силния да отнема онова, което му е жизнено необходимо или желае да притежава, било въздигнато в морален принцип.

Понеже оскъдната прехрана засягала често цели градове, племена и народи, в течение на много столетия смятали морския грабеж за полезна и прославена дейност.

Един отличен познавач на историята на пиратството, гьотингенския професор по история Йоахим Майер, който превел на немски и издал през 1728 година в Гослар прочутата книга на английския капитан Чарлз Джонсън „История на пиратството пре 18 век”, пише в своя предговор към книгата:

„Още от далечни времена морското разбойничество било смятано за подчтенно и разрешено. Упражнявали го крале и принцове в съдружие с най-прочутите и легендарни по своята сила и храброст герои.” Походите по море и героичните подвизи по чужди брегове били възпявани от поети и предавани от летописци на поколенията.

Тъй било както в древните средиземноморски държави пр.н.е., така и при племенните съюзи и народи край Северно и Балтийско море в първите столетия на нашата ера. В развоя на историята възгледите за пиратството се променяли.

То било възхвалявано от тези, които ползвало и проклинано от онези, на които увреждало. „Pirata hostis humani generic” (Пиратите са врагове на човешкия род), провъзгласили за пръв път римляните в първото столетие преди нашето летоброене, когато пиратството в Средиземно море заплашвало да се превърне в опасност за Римската империя.

Под формата на колониална търговия с роби крайбрежното разбойничество се запазило чак до 19 век. В колониите или в земите под чуждо влияние разменяли евтини дреболии, като стъклени мъниста, огледала, шарени кърпи и алкохол, пушки и барут, срещу благородни метали, подправки, важни суровини, животни и хора.

Ако не можели да купят хора, отвличали ги, за да ги продават като роби. Насилственото отвличане на хора било през всички времена неотделима част на крайбрежното разбойничество. Пиратите премествали морски знаци, гасели пътеводни огньове или ги палели на опасни места.

Капитаните водели корабите погрешно, за да заседнат в пясъка. А щом корабът заседнел, дори избивали оживелите, за да присвоят стоката, без да се страхуват от свидетели. Главната арена на пиратството била в открито море.

Тук те вдигали своите черни или червени флагове и тръгвали в атака срещу търговски или военни кораби. В историята за възхода и падението на морското разбойничество се разпознават ясно кулминационните точки, които съвпадат с процъфтяването на търговията по море и нейното съсредоточаване в определени области.

Първите връзки по море, когато се появила и морската търговия, били създадени в Средиземноморието от най-старото класово общество още по време на бронзовата епоха от третото хилядолетие преди нашата ера. Още по-древни са следите от мореплаване и морско разбойничество в островния свят на Югоизточна Азия и покрай южнокитайските брегове.

По-късно възлови средища на морския трафик станали части от Средиземно море, Северно и Балтийско море, Английският канал*, Карибско море, източните брегове на Северна Америка, крайбрежието на Западна Африка, Индийският океан и Китайско море.

Те били не само благоприятни ловни полета за морско и крайбрежно разбойничество, но и от военна гледна точка слаби места за нападения срещу търговски кораби.

*Английският канал – Ламанш – морски проток между Англия и Франция, съединяващ Атлантическия океан със Северно море.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card