Гърция – античният град Антедон

Градът е построен върху тясна крайбрежна ивица на канала Аталанте, изолиран с планинска верига от плодородната равнина на Централна Беотия. Шосе свързва Антедон с Тивао, античния град Тебес. Открай време пристанището Антедон е било смятано за най-добрия заслон по това крайбрежие.

От античните литературни източници узнаваме малко за града и неговото пристанище. Допуска се, че е строен по врмето на Юстиниан, през 6 в.от н.е., във връзка с една обширна програма за морски строежи, станала необходима след неговото нашествие в Гърция през 540-а година.

Този град трябва да е играл важна роля при царуването на Епаминонд, към 360 г.пр.н.е., по време на краткотрайната морска мощ на Беотия. Един писател от 3 в. ни е оставил твърде жива картина на този град на рибари, лодкари и собственици на кораби.

Но през 85 г. пр.н.е., по време на войната срещу Митридат, Сула разрушава Антедон, за да попречи на неприятелските части, струпани в Евбея, да използват пристанището му. После градът бил възстановен. Павзаний го описва през 2 в. от н.е., без обаче да споменава за пристанището му.

Възможно е също и пристанището да е било възстановено, както свидетелствува за това строителната техника на изследваните съоръжения, но никога вече той не си възвръща някогашната слава.

Скоро морето залива вълноломите и кейовете, като с това довършва западането му. Това място остава дълго време неизвестно, до средата на 19-ти в. и началото на 20-ти, когато двама автори – Лейк и Георгиадес го споменават в своите писания.

И все пак през 1889 г. едно кратко изследване, ръководено от американци, позволява да се състави план на развалините. При завръщането си от експедицията проф. Леман-Хат-Лебен публикува едно описание на Антедон.

Най-сетне през лятото на 1966 г. група германски археолози прекарват три седмици в изучаване погълнатите от морето пристанищни съоръжения. Първият установен факт е, че в залива Аталанте съществува силен морски прилив, висок повече от 60 см., нещо, което е изключително за Средиземно море.

Можем да добием известна представа за останките, намиращи се под водата, като прегледаме подробната статия на Ж. Блекман, Ж. Шьоглер и Х. Шьоглер, публикувана през 1967 г. в сп. „Археология”.

Предпазени понякога от тинята, на много места развалините били разядени от движението на водата. Въпреки това началната работа с изследването, скицирането на мястото и определяне на координатите му доставя на археолозите значителни сведения, които могат в бъдеще да бъдат използвани като сравнителни точки при по-късни изследвания на античните пристанища.

Правим алюзия особено за 300-те пристанища от късната античност, научно описани от Леман-Харт-Лебен през 1923 г., които и до днес не са били обект на някакво задоволително поручване.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card