Легендарното “Златно кралство” на Офир?

Маух бил изумен от това, което видял. Каменни стени се разпростирали на повече от квадратна миля на дъното на долината ограничени на единия край от руини на хълм. В центъра на всичко това стояло огромно ограждение, стотици фута високо и стотици фута широко. Маух осъзнал, че стои в останките от разпръснат град. Това е било култура, уникална в Суб-сахарска Африка.

Хиляди жевеели в този град, и удивително, те строяли от камък. Маух отхвърлил възможността местни африканци да са го построили. Маух не бил имунизиран срещу европейските предубеждения за Африка, и те насочвали неговите разсъждения.

В ума на Маух, африканците строели колиби от слама и живеели извън тази земя. Било немислимо за него, че те могат да построят толкова невероятен град. Местните африканци изглежда подкрепяли вижданията на Маух.

Всички били абсолютно сигурни, че бели хора някога са обитавали района. Пропускайки ясните знаци за африканско население и игнорирайки археологията, Маух се обърнал към библията и легендите за отговорите, които търсел.

Цялата тази забележителна обстановка, вяврвал Маух, били дворците и храмовете на кралицата на Шиба. Центъра на легендарното “Златно кралство” на Офир. Маух търсел доказателства, за да подкрепи своята теория. Той отсякъл части от дървена греда.

Миризмата която излъчва е много близка до тази на кедаровото дърво, използвано в моливите. Цвета също е еднакъв. Маух вярвал, че Шиба е вкарала кедъра от Либанон, земя, северно от древен Израел.

Местните африкански племена осигурили още повече доказателства за Маух. Той смятал, че техните обичаи за обрязване и ритуално клане, били научени от Шиба, преди поколения и предавани през годините. Маух бил изпаднал в екстаз.

Той вярвал, че бил направил едно от най-великите открития за всички времена, легендарен загубен град, спасен от забвение в Африка. Възбудата на Маух се сринала бързо, когато той отново се разболял. Отчаян и сам, той знаел, че за да остане жив, ще трябва да се завърне у дома.

След седем години на приключения и трудности, Маух се домъкнал до брега и напуснал Африка завинаги. Германия била драстично променена, за времето, което Маух прекарал в Африка. Война и политика запълвали цялото време на сънародниците му.

И по-ранните открития на Маух били почти забравени. Но най-големия удар се стоварил върху него, когато хората, на които Маух се възхищавал най-много, учени и историци, отхвърлили неговите теории за Шиба.

Химик разбрал, че дървото, което Маух бил отрязъл от руините на Зимбабве, било разпространено в Африка, не било кедър, донесен там от Либанон. Други изтъкнали, че скиците на Маух на стените на Великия Зимбабве нямали нищо общо със стените на древен Йерусалим.

И те се смели на идеята, черни африканци да практикуват еврейски ритуали. В неговите бесни опити да си обясни Велик Зимбабве, Маух станал дори още по-дезориентиран, отколкото бил някога, в пустощта на Африка.

Разстърсван от треска, той ставал все по-неразумен и непредсказуем. Маух умрял, падайки от прозореца на неговата таванска стаичка. Обстоятелствата около смъртта му все още не са изяснени. Карл Маух умрял на 38 години.

Въпреки всичко, което Маух постигнал и всичко, което трябвало да преодолее, за да достигне до Велик Зимбабве, единствения мемориал за него стои в Германия, в един учителски колеж.

Неговите теории за загубен, бял град, обаче, намерили по-добра публика, особено в британските колонии на Родезия и Южна Африка. Имперската мисия в Африка целяла расово превъзходство.

Да се смята, че африканците са построили толкова големи сгради като тези, на толкова голяма площ, било наистина немислимо. Никой не можел да си го представи, никой не можел да го повярва.

Следователно, за империализма било много важно тези сгради да са смятани, че са построени от чужденци, други хора, различни от африканците. Почти всеки би искал това.

Южно-африканските и Родезииските заселници били готови да се борят докрай за тяхнoтo видение за бял Велик Зимбабве. Те контрирали всяко опровержение на мита за бяло превъзходство със сарказъм и присмех. Само наистина коравите, можели да устоят на тяхната яростна атака.

Петдесет години по-късно, през 1929 една от световно признатите археолози, Гертруд Катон Томсън, претърсила руините на Велик Зимбабве за улики за неговия произход.

Години на тежка работа и борба спечелили на Гертруд завистливо уважение, в област, доминирана от мъже, но Велик Зимбабве представлявал най-голямото и предизвикателство до сега.

Всички доказателства за идентичността на строителите на града изглежда били изтрити. Но провала не бил вариант за Гертруд. Неуморима, в нейното преследване на истината, Гертруд нямало да спре, докато не намери това, което търси – ключа за отключване на мистерията за произхода на Велик Зимбабве.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card