Неоткритата Африка

Пътуването на Маух към границата му отнело месеци, но го доближавало към прага на неговата цел: неоткритата Африка. Разпилени африкански села и европейски фермерски градове, осейвали огромните следи на открита земя по границата. Казвах си: “Ти сега завърши подготвителния клас и премина в гимназията на пътуването. “Ти се превърна във върха на водопада.”

През следващата година, Маух като за начало обикалял граничните градове и села, за да добие представа какво го чака напред. Много от африканците, които той срещнал, били неприятелски настроени. Белите заселници настъпвали от юг, а африканците се съпротивлявали на по-нататъшни нахлувания.

Те били особено подозрителни към всеки, който правел карти или проучвал земята. За да маскира намеренията си, Маух разработил оригинален план. Той се представил на луд. Плана му успял. Африканците го наричали луд и го пускали да ходи свободно, кадето си пожелае.

Само с прост компас и комплект химикалка и мастило, Маух направил първите карти и скици на вътрешността на Южна Африка. Той изпращал журналите си на Географския Институт в Германия, същата група, която го отхвърлила.

Те започнали да публикуват книгите на Маух. И, за негово голямо удовлетворение, го описали като примерен германски изследовател. Германски спонсори дори започнали да изпращат малки суми, за да подкрепят усилията му.

Статута на Маух се разрастнал дори още повече, когато направил първите открития на злато в южна Африка. Мълвата се разпространила бързо. Златотърсачите плъзнали в района, но Маух никога не маркирал откритите залежи.

Имах пред мен избора между откритията ми на злато и изследванията ми. Без колебание, той избрал изследването, и така отхвърлил шанса да направи състояние. Приключения и уважение били нещата, които Маух отчаяно търсил и най-накрая постигал. Той искал повече.

През 1968, на 31 години, Карл Маух започнал експедиция към неизследваната Африка. Мога, без преувеличение, да нарека това пътуване дълга битка срещу глада. Играта била жестока. Банди враждебни войни преследвали Маух.

Той живеел в постоянен страх. Докато картографирал блатисти брегови линии, Маух се разболял от малария. Той карал без храна 8 дни и изпаднал в кома. Треска и лошо здраве щели да го измъчват до края на живота му.

Маух се “съживил”, когато група Африканци му казала за изоставен каменен град, близо до реката Ломпопо. Макар и все още да бил слаб, Маух успял да намери въпросния град и през януари 1871, шест години след пристигането му в Африка, той постигнал напредък в приключението, което вярвал че е съдбата му.

Когато Маух прекосил реката Ломпопо, той навлезнал в земя, непозната на европейците. Това било непознат свят, в който Маух представлявал лесна мишена за вождове, които искали дарове. Неговите разменни стоки бързо се изчерпали.

Тези обстоятелства изисквали търпение. Трябвало да можеш да познаеш правилното изражение на лицето на някой, когато му правиш подаръци. Докато Маух напредвал във вътрешността, селяните, които не притежавали огнестрелни оръжия, искали той да ловува за тях.

В даден момент, той изхранвал 40 души на ден, които не извършвали никаква работа в замяна. Докато други изследователи насилствено си пробивали пътя през Африка, Маух опитвал с преговори и великодушие със своите носачи. Студен вятър духаше през нощта между планините.

Съжалих се над техните голи, кльощави тела, треперещи в студа и им дадох моите собствени вълнени одеала. Усилията му да спечели тяхната добра воля се провалили. Осем месеца след започването на пътуването, те изчезнали. Разрязали чантите му и откраднали повечето от стоките.

Той се почувствал заклещен. Не можех да се отказа. След втората нощ, положението ми беше отчайващо и никак не беше изненадващ факта, че мислех да се самоубия, вместо да умра бавно и мъчително. Но Маух трябва да е знаел, че целта му е била близо.

На следващия ден, той се оттърсил от отчаянието и се насочил към местно село. Там наел водачи, които го отвели до близък планински връх. Mаух съзрял древни стени в долината под него. Хвала на Господ! Точно това търсех.

Само преди няколко дни ме измъчваха тежки мисли за смърт, а днес стоя пред най-поразителния успех на моите пътувания. След шест трудни години на изследвания, Карл Маух открил Великия Зимбабве.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card