Зимбабве

В сърцето на Южна Африка стоят останките на велик някога град, Великия Зимбабве. За стотици години мистериозна цивилизация властвала тук, в платото Зимбабве. И после изведнъж, през 16 век, се разпаднала, оставяйки зад себе си само гатанката: кой е построил тези масивни стени? Обсебени от легенди за загубена бяла цивилизация, германски изследовател се натъкнал на руините.

Дали това е легендарния град на Шиба, мислил си той, чийто градини пленили сърцето на цар Соломон? Петдесет години по-късно, археоложка, в нейния поход в търсене на истината, разкрила дори още по-забележително минало.

Дали Великия Зимбабве не е бил център на силна черна култура, един от най-великите градове на своето време? Тази идея породила яростни дебати и заплашвала да преобърне векове на предубеждения за африканците и тяхната история.

Германския изследовател Карл Маух търси легендарния град за който е убеден че се намира в най-дивата част на Африка. Маух прекарва шест години в Африка, преодолявайки бедност, болести и множество сблъсъци със смъртта в преследване на неговата мания.

Напук на всички препятствия, Маух открива огромни каменни стени, които покриват стотици акри. Той изпитал повече от благоговение. Това, което той бил намерил, били руините на дрeвна цивилизация, единствената по рода си в суб-сахарска Африка.

Маух смята, че това откритие е най-върховното му постижение. Манията на Маух към Африка започнала още от детинство. По това време, Африка била земя на мистерии. Фантастични истории, намекващи за чудни пейзажи, пълни с екзотични животни и диви племена.

На 10 години, зяпайки в карта на Африка, Маух се заклел един ден да изследва тези неописани земи. Като много европейци, знанията на Маух за Африка се базирали на легенди, произлизащи от Библията. “И тя дала на Краля 120 таланта злато.

Никой досега не бил дарявал такива богатства като тези, които кралицата на Шиба дала на цар Соломон.” Соломон, най-мъдрият и най-богат Юдейски цар от Библията вдъхновил много легенди. Някои разказвали за мините на Цар Соломон, скрити някъде в Африка в място, наречено “Офир”.

Други говорели за мистериозната Кралица на Шиба. Тя била красива изкусителка, която се появила в Йерусалим, показала свойтa почит към цар Соломон, станала негова любовница и точно толкова внезапно изчезнала в нейната мистериозна земя, скрита някъде в Африка.

Арабски търговци обиколили източния африкански бряг в търсене на земите на Шеба и Офир. Африканците, търгуващи с тези араби, смятали, че мините на Соломон и изгубения град на Шиба са някъде във вътрешността. Маух копнеел да е човека, който да открие тези легендарни земи.

Но Маух бил беден, възможностите му били ограничени. Живеейки в най-скромните условия, родителите ми не искаха да стана учител; и за съжаление ми беше отказана възможността да уча в университет. Стараех се да придобия знания по медицина като разговарях с доктори и четяйки медицински журнали.

Изучавах практиката, събирайки насекоми, птици и минерали. Карл Маух иобщо не може да се похвали с привилигировано минало. Карл Маух е постигнал всичко сам.

Той сам се научил на картография, геология, всички науки, които му били необходими за да стане велик изследовател в Африка, като Ливингстън, Бъртън, Спийк. Мечтата да изследва Африка превзела Маух.

Практикувайки гимнастика и ходейки по шест мили на ден всеки сезон, през всякакви условия, често без храна и вода, се опитах да закаля тялото си. Маух писал до Германския Географски Институт с надежда да си осигури тяхната подкрепа за експедиция в неизследваната Африка.

Отговора бил твърдо отрицателен. Предупредили, че изследване на Африка трябва да се остави на професионалистите. Не било нужно да казват, че имали в предвид хора от по-високо социално равнище. Той носил това писмо с него години наред.

Карл Маух не бил приет от Германския Географски Институт, защото не бил “член на клуба”. Той бил самоук, никога не бил ходил в университет, нямал титли, нямал връзки. Не му останала никаква надежда. Германския Географски Институт имал наистина добра причина да отреже Маух.

Изследването на Африка било опасно и скъпо занимание. По времето, по което Маух мечтаел за Африка, стотици европейски приключенци и мисионери вече били загинали там. Повечето изследователи били богати или имали големи връзки.

В Африка, те можели да си позволят да наемат тълпи местни, които да са техни слуги, носачи, водачи и преводачи. Маух обаче нямал нищо. Дори не можел да си плати пътуването до Африка. Решен да изследва най-дивата Африка, Маух, на възраст 27 години, се записал,като част от екипажа, на кораб, плаващ за Дърбан, Южна Африка през 1864.

Най-накрая корабът достигна Африка. Как мечтаех за времето, когато ще мога за пръв път, да стъпя на тази странна земя. Но реалността на Дърбан и многото други европейски постройки в Южна Африка разбили мечтата на Маух за неопитомена земя.

Южна Африка, през 1865, била населена от, разбира се, голям брой племена: Ксхоса, Зулу, Сото. По това време, доста малко били бели, около четвърт милион бели, се заселили, имигрирали, каквото ти харесва. И, всъщност, завладели една част.

Маух искал да бъде на границата, на върха на вълнението, на приключението. Но дори и в малка гора, близо до почти цивилизования Дърбан, той се почувствал загубен в напълно непознат свят.

И изведнъж разбрал, че всъщност Африка може би е по-голямо предизвикателсвто, отколкото можел да си представи. Навлязох в гъсти храсталаци. Високите дървета бяха мрачни корони приближени една до друга. Дори най-малкият звук можеше да бъде чут.

Казано честно, ме обхвана чувство на страх. Почувствах се толкова изоставен, сред заобикалящата ме странна природа. Той преодолял паниката си и продължил пеша към границата на сегашната северна част на Южна Африка.

Маух вървял три седмици извършвайки всякакви работи по ферми в замяна на храна и подслон. Той се присъединил към един от влаковете, носещи провизии за граничните колонии. В свободното си време, си водел записки, правел рисунки и събирал мостри.

Влюбил се в страната, но не и в заселниците, по-специално Ловците, датските заселници. Той смятал, че те са нецивилизовани, и тяхното отношение към черните е позор. “Кафир”, местен цветнокож, според мнението на Ловците, не бил човек.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card