Връзка между долната и горната земя

Пустите земи на север са били свързани с духа на каньона Чако. Като концепция това е идеално отражение на настоящето. Възможно ли е за хората от Чако северният път да е бил връзката между долната и горната земя? Или на севера и юга? Мрака и светлината? Обръщайки посоката на пътя и следвайки го на юг, той се изкачва до ръба на пустинния каньон- към светлината и се движи на юг през пустинята към Слънцето.

Той се присъединява към слънчевата ос на централния комплекс, около която се въртят Слънцето и Луната. Там достига средната стена на Пуебло Бонито, ориентирана чрез стрела нагоре към обедното Слънце.

Тук в Чако сякаш северът и югът, горният и долният свят, се свързват чрез циклите на Слънцето и Луната в този свещен център. Пленява ме идеята, че хората са идвали тук, защото земята е била толкова привлекателна, защото формациите на Слънцето и Луната са ги въвличали в един фантастичен ред на отношения помежду им и с Вселената.

Какво по-красиво би могло да съществува? Цялата земя тук била използвана и всяка една конструкция на този народ била свързана със Земята и небето. Изключително вълнуващо е да се намираш в положение, при което сякаш всичко работи за теб по някаква определена програма, схема.

Може никога да не узнаем дали народът на Чако е завършил астрономическата си схема. Загадъчните му сгради винаги ще пазят някакви тайни, включително и причините хората да напуснат това място.

В началото на 12-ти век в района се появили силни засушавания. Археолозите допускат, че гладът може да е изострил социалната йерархия, довеждайки може би дори до насилствени стълкновения. Възможно е да са настъпили промени и в религиозните вярвания в Чако.

Народът Пуебло пази своя история за края на Чако. Хората на Чако обладавали големи духовни сили. Тези хора… вероятно са използвали силите си по начин, предизвикал промени. Това може би е една от причините отново да започнат миграции- тези хора предизвикали промени, които не били предвидени да се случат.

След два и половина века народът на Чако прекратил строителството. Сградите били грижливо запечатани. Хората започнали да се преместват. Те започнали да запечатват за вечни времена, чупели съдове и покъщнина като част от церемонията по напускането.

Цели кланове се премествали и разпръсвали в различни области. Преди народът на Чако да напусне каньона, те изгорили повечето кива и големите сгради. Изпепеляващата топлина е оставила белези от изгорено по стените.

Кива можели да горят, само ако се махнат масивните им покриви. Усилията по разглобяването на тези структури почти се равнявали на усилията по построяването им. Със сигурност те не са напуснали внезапно- това не е било напускане от вчера за утре.

Миграциите били много бавни и точно премерени. Може би с времето оригиналните предпоставки за развитие на тези места са се влошили. Някои хора, които идват тук, долавят един по-мрачен аспект на това място.

Смятам, че те били толкова свързани с природните сили, че били в състояние да ги контролират. В един момент хората биха могли да злоупотребят с тях. Може би в миналото е било взето решение повече да не се трупа това познание за контрола на природните сили.

Всичко се връща назад към майката Земя- къщите, които строите, масивните каменни стени, които издигате, всичко е предвидено да се срине и завърне в майката Земя. Трябва да го оставим, каквото е. Това е част от естествения кръговрат на живота.

В историите за миграцията има неща, които не разбираме. Според мен някои от тези неща не са предвидени да бъдат разбрани някога. Те са изпълнили предназначението си, когато е било необходимо. Сега това предназначение, тази нужда вече не съществува. Вече няма нужда да се разказва тази част от историята.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card