Церемониалната архитектура на Чако

Пуебло Пинтадо е на 24 км от каньона. Според изследването зимната пълна Луна изгрява по линията на тази дълга стена веднъж на 18 1/2 години. Ана и Бил Стоун от Националния геодезки институт ще видят дали откритията им се потвърждават. Декември 1997 г е- нощта преди зимното пълнолуние, което е най-близо до слънцестоенето.

През тази година пълнолунието е в минимален екстремум. Показанията на компаса съответстват до част от градуса с направеното изследване на равняването на тази стена. Изглежда, утре вечер наистина ще можем да проверим данните си.

В каньона сме и виждаме пълната Луна да изгрява откъм големите сгради. На следващия ден Кони Гарсия от Акома Пуебло е дошла в каньона, за да наблюдава пълнолунието с Ана. Около половин час слез залез Слънце ще видим как Луната изгрява точно по протежението на тази стена.

Екипът ще документира изгрева на Луната чрез забавена експозиция. Сега виждаме нещо, което преди векове са наблюдавали хора… Нали знаете чии потомци са те? – Да. Това е Чувствам се свързана с едно по-ранно време.

Трудно е да повярваме, че хора, които не са разполагали с нашата сложна техника, са могли да осъществят такъв замисъл. Само след поколения на проучване и изследване на Луната жителите на Чако биха могли да разположат масивните си сгради толкова прецизно спрямо тези екстремуми.

Още по-учудващото, което е типично за Чако, е че в това има симетрия. Луната не само изгрява на линията, но и залязва по нея- стените на сградата отвъд каньона- Пуебло дел Аройо.

Шест месеца по-късно жителите на Чако виждали как пълната Луна в средата на лятото изгрява пред портите на Дел Аройо по линия на отличителните й стени. Луната преминава по дъното на каньона, изгорено от лятното Слънце.

Тя облива със светлина площада на Пуебло Бонито. После, сякаш завършвайки цикъла си, тя залязва по линията на Четро Кетл.

Тук нещата изглеждат наистина екстравагантни, защото осъзнах, че ако следвам линията на стената на Четро Кетл до Луната, ще премина 19 км и през плато, блокиращо гледката, и ще стигна до сградата Кин Бениоло точно на линията на Луната.

Запитах се дали това е съвпадение или жителите на Чако са равнявали лунарните си сгради една спрямо друга, както са равнявали и соларните си сгради. Тогава открихме още доказателства. Тсин Клетсин в центъра на каньона е свързан със сграда на 24 км оттук.

Стените на Тсин Клетсин са равнени по същия минимален екстремум на Луната. Тук гледката също е блокирана от масив. Следваме линия от тази сграда и Дел Аройо към тази изгряваща Луна и пътуваме през 24 км пустинна земя без други сгради.

Напускаме центъра на каньона, преминаваме през стените на платото. Равнението по Луната преминава през още една сграда- Пуебло Пентадо. Пуебло Пентадо и Кин Бениоло са свързани чрез лунарните линии с централния комплекс, макар да са разположени далече от каньона.

Линия към максималния екстремум на Луната свързва други две сгради по същия начин- те не се виждат една от друга, но са идеално подравнени. Тази линия точно се разполовява от слънчевата ос на централния комплекс. От никоя сграда и по никое време не би могла да се наблюдава тази схема.

Тази сложна симетрия от отношения между небето и Земята е била начертана върху пейзажа, но само за да остане в съзнанието на хората. Поразителното в Чако е интуицията, комбинирана с естествената среда.

В това има толкова интелект и такова сериозно планиране. Дванадесет поколения са се посветили на постигането на тази абстрактна схема. Сякаш самата схема е била с изключителна присъща стойност за тях. Без нищо записано, тя била в състояние да направлява живота им 250 години.

Не сме открили абсолютно нищо подобно на архитектурен план. Нито пък ни е нужен. Убеден съм, че в старата традиция и церемониалните духовни системи е съществувала вътрешно присъща инструкция как да се разполагат според космологичните изисквания. Това не е необходимо да бъде записвано.

Когато се разхождате по тези места, се намирате сред един мислен процес, работещ едновременно с естетичното, прагматичното, научното… и мистичното при планиране на използване на пространството. Там е имало почти единен дух, единен интелект.

Хората били организирани да работят заедно и да вярват в едно и също. Те всички работели усърдно, за да построят храмовете, където да седят. Всичко това било едно и също нещо.

Смятам, че много от церемониалната архитектура на Чако е била построена, за да бъде използвана за пресъздаване на митични събития. Поклонниците от целия свят отиват на тези свещени места, за да се свържат с древната сила, със събитията, носещи чудотворна слава на тези места.

В много случаи структурите на Чако се изграждали с цел да се използват тези пътища, сгради и свещени места, за да се свържат с древни митични събития. Стоим точно в началото на един от тези невероятни пътища, които вървят на север, откъдето вярваме, че сме дошли.

Говорим за идване от север и появяване от това място. Върху стръмните скали зад Пуебло Бонито и Четро Кетл стълби се изкачват по платото и се свързват с пътища. При Пуебло Алто тези пътища се сливат в Големия северен път.

Пътищата на Чако, които тук се виждат като вдлъбнатини, винаги са широки 9 м- колкото съвременните двулентови пътища и удивително прави на дълги разстояния. Сложната им конструкция предполага практическа функция.

Това, което ни порази още в началото на изследването ни на северния път, е че той е надстрояван и недостатъчно използван. По протежението му няма селища и ресурси.

Тази ориентация спрямо северната ос няма логична обосновка- по този път няма големи сгради. В резултат, много от нас достигнаха до заключението, че самият път е бил насочващ коридор- конструиран е с цел да води на север.

Северният път се вижда най-добре от въздуха. За да проследим маршрута на този астрономически ориентиран път, Ана е помолила за помощ Адриел Хайзи – пилот на ултралеки самолети и известен фотограф.

Пътят се движи нагоре по скалите, далече от централните сгради. После, точно на север от Пуебло Алто той се отправя през пустош без сгради. Но той е толкова сложен, че на места документирахме двойни маршрути над 24 км всеки с ширина 9 м.

Този коридор се движи на север в продължение на 56 км през празен терен. После внезапно се спуска по най-стръмния ръб на пустия каньон. При изследването открихме останки от старо стълбище и много отломки от счупени съдове.

Там хората може би са почитали края на северния път с церемониално чупене на съдове. Север е мястото, откъдето водим началото си, мястото, откъдето сме дошли на този свят. Този Северен път всъщност ни свързва със Създателя. Този път може да се използва дори и днес, като настоящият ни свят се свързва с пътя на босите нозе.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card