Пуебло Бонито

Филип Туалетстива е индианец хопи. Той е заместник директор на Националния геодезки институт. Присъединил се е към екипа на “Проект Слънцестоене”, след като чул Ана да споменава за възможно астрономическо значение на сградите в Чако. Работата ми бе да правя точни земемерски планове. Исках да помогна да се потвърдят или опровергаят някои от откритията им.

Ако предположението й бе вярно, това би било изключително важно. Това говори за стойността, която е имало за индианците, че техните предци са били учени. Те са наблюдавали природата отблизо и това се е случило преди почти хиляда години.

С експертната помощ на Националния геодезки институт екипът може да определи точната ориентация на сградите. Ще бъдат изследвани 14-те най-големи сгради на Чако. Четири са извън каньона на разстояние до 104 км. Пет се намират във или в близост до 13-километровия каньон.

А още пет са в централния комплекс край Пуебло Бонито. В Пуебло Бонито изследването разкрива, че двете прави дълги стени са разположени точно север-юг и изток-запад- посоки, имащи специална връзка със Слънцето.

С напредването на утринното Слънце над сградата, сянката на средната стена се оттегля, докато по обед напълно изчезва. Не случайно сянката се стопява в стената точно на обяд, защото тази стена разделя Пуебло Бонито точно от север на юг.

Когато видим петроглифа на Фахада Бю, който представлява сградата и тази стена, представена чрез стрелата, виждаме, че стрелата сочи Слънцето точно по средата на пътя му всеки ден. Дългата източно-западна стена на Бонито също има връзка със Слънцето и движението му през сезоните.

Позицията на изгряващото Слънце се променя стабилно през годината. Слънцето изгрява точно по линията на стената само в дните на равноденствието- средните точки между разгара на лятото и зимата в Чако. Само на тези дни Слънцето залязва по линията на стената.

Стената също точно разделя деня от нощта, защото при равноденствието Слънцето изчезва през нощта за абсолютно същото време, през което свети денем. Денят и нощта са равни само по това време на годината, когато Пуебло Бонито е изравнено с изгрева и залеза на Слънцето.

През пролетните и летни месеци Слънцето изгрява и залязва северно от стената и най-далече на север при лятното слънцестоене. А през есента и зимата то изгрява на юг от стената и най-южно при зимното слънцестоене.

Източно-западната стена на Пуебло Бонито точно разделя сезоните на годината и деня от нощта. Точно както средната му стена разделя времето на деня- утринта от следобеда. Фактът, че тези гигантски сгради са били конструирани и за да бележат циклите, е поразителен.

Като малките маркировки на Фахада, Пуебло Бонито отбелязва в голям мащаб средата на времето в центъра на каньона Чако- средището на тяхната култура. Скоро щяхме да открием, че архитектите на Чако са използвали същите средни точки на Слънцето, за да планират целия централен комплекс.

Освен Пуебло Бонито още три сгради показвали подобна връзка със Слънцето- Хунго Пави… Тсин Клетсин… и Пуебло Алто. Екипът открил, че четирите сгради също били разположени по слънчевите линии. Всички били равнени по Слънцето по обед при равноденствие.

Стоейки в центъра на Пуебло Бонито на първия ден от есента или пролетта, Слънцето изгрява точно на една линия с центъра на Четро Кетл. Открихме, че ако следваме линията на една сграда спрямо Слънцето, стигаме до друга сграда.

Същото нещо открихме в Пуебло Алто. Тук най-високите сгради на Чако, както и средната стена на Пуебло Бонито, страничните им стени са равнени по обедното Слънце. Гледайки по протежение на стените стигате до друга равнена по Слънцето сграда, Тсин Клетсин- отвъд каньона.

Поглеждайки назад от Тсин Клетсин, точно на север по перпендикуляра й, виждаме Пуебло Алто. Равнението по обедното Слънце, свързващо Тсин Клетсин и Пуебло Алто, точно разделя пространството между Четро Кетл и Пуебло Бонито.

Защо жителите на Чако до такава степен отразявали Слънцето в идеална симетрия в централният си комплекс? Както тези хора възприемали небесата, там горе нещата си имали ред. Това тук, разбира се, контрастирало с това.

Някои години било твърде сухо, твърде горещо, твърде ветровито, твърде студено. Ако имало начин да се прехвърли подредената природа на космоса долу в този привиден хаос, тогава започвате да интегрирате в това място едновременно небесата и Земята.

И това заема централно място в културата на индианците Пуебло. Възприемаме каньона Чако и особено Пуебло Бонито като място, където някога са живели хора с голямо могъщество. “Кеко питцул лиакуе”, което означава “хора, живеещи в кръгла къща”, били хора, притежаващи магически сили.

Те властвали над животните, птиците и т.н. Познанието в Чако имало дълбоко влияние в цялата област. Тук живеели относително малко хора, но има сведения, че голям брой са дошли в каньона, за да издигат сгради и участват в церемонии.

Представа за тези церемонии може би ще ни даде платото над Пуебло Бонито- това голямо възвишение. С инфрачервен скенер не са открити домакински отпадъци. Вместо това са открити хиляди съдове, умишлено чупени тук половин век, докато възвишението достигнало височината на малка сграда.

Според традициите на пуебло умишленото чупене на съд е приношение. Процесът на унищожаване на предмет, бил той съд, кош, дреха или друго, го изпращал в отвъдния свят, защото ставал неизползваем от живите. Така счупената керамика била дар за мъртвите и дар за пречистване.

Археолозите са определили, че тази широкомащабна церемония с чупене на съдове се е провеждала само по определено време от годината. Смята се, че хората периодично са идвали в каньона, вероятно според звездните цикли. Някои хора идвали от над 300 км, прекосявайки обширни области пуста земя.

Приближавайки каньона, те виждали извисяващите се структури и навлизали в тъмните помещения зад величествените каменни стени. Вероятно са се спускали в някоя от покритите камери в сградите- кръгли структури, наречени “кива”.

Векове наред кива били център на церемониалния живот на народа пуебло. Там до ден днешен продължават сложни ритуали, съобразени със слънчевия цикъл. Не познаваме естеството на тукашните церемонии, но големият брой и размер на кива предполагат, че мащабът е бил огромен.

Има 15 големи кива, във всяка от които се събирали по над 400 души. Има и над 100 малки кива, в които се събирали по 50 до 100 души. Тук едновременно са се събирали многохилядни поклонници.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card