Проект Слънцестоене

Народът на Чако нямал писменост, следователно, няма писмени свидетелства за него. Нямаме ръкописи, плочки, нито книги. В архитектурата, пътищата и земните маркировки има език, чрез който можем да се опитаме да разберем хората, живели тук. Ана Софеър изучава каньона Чако тя направила откритие, даващо задълбочено познание за работата тук. Кариерата й като художник предизвикала интереса й към древното скално изкуство.

Тя дошла тук с група доброволци, за да опишат скалните рисунки върху стените на каньона. При изкачване до върха на Фахада Бю тя открила зад три огромни блока пясъчник голяма издълбана спирала.

Тя я открила, точно когато кама от слънчева светлина пробождала центъра й. Ако бях закъсняла само с три минути, нямаше да доловя тази сила на образа. Беше толкова ярко!

Оставаше само седмица до слънцестоенето и наближаваше обед, затова заключих, че има нещо общо с най-високата точка на Слънцето през годината и през деня. Светлата маркировка се създава от слънчевите лъчи, които се процеждат през отвори между скалите.

Връщайки се многократно на мястото, Ана документирала играта на светлината в процепа и по спиралата. Тя открила, че скалите и фигурата прекрасно улавяли слънчевия цикъл. Това не би могло да е случайно.

Дните на равноденствие, средните точки от слънчевата година, също са маркирани с по-малка спирала. По това време – веднъж през пролетта и веднъж през есента, се появява втора кама, пробождаща по-малката спирала. А в мъртвилото на зимата, в най-краткия ден от годината, се спускат две ками, които идеално ограждат спиралата.

Този календар е уникален. Няма данни за други древни астрономи, създали толкова сложен уред на светлина и сянка. След откритието си Ана щяла да бъде привлечена през следващите 12 години да изследва каньона Чако. За целта тя сформирала интердисциплинарна група, наречена “Проект Слънцестоене”.

Те щели да открият, че определени моменти от слънчевия цикъл били многократно повторени и на други места във Фахада Бю. Равноденствието по обед е като фойерверки над Фахада Бю. Високо на източната страна се получава една змийска сянка.

А на западната страна има красива двойна спирала, която се разцепва на две от копие от светлина. Така че, моментът на обедното равноденствие е отбелязан многократно. Така че, трябва да се запитаме, какво е това време?

Дали е средата на слънчевото преминаване през годината, защото обед маркира средата на деня, а равноденствието е средата на годината между слънцестоянията, така че, това е средата на времето. А после трябва да се запитате дали това не е изразено в Чако и по други начини.

Чудила съм се дали това влечение към Слънцето е било изразено и в сградите. Тогава открих една улика в петроглиф на Фахада Бю. Той бе много малък и за малко да не го забележа. Но много близо до мястото на слънчевия календар петроглифът изобразяваше полукръга на Пуебло Бонито.

Стрела през средата на стената сочи на юг и нагоре към Слънцето точно по обед. Където я видяхме, отбелязваше Фахада. Един хопи ми каза, че този малък петроглиф бил по-важен от самата сграда. Започнах да се питам дали Бонито не е построен като символ, свързан със Слънцето. Реших да изследваме тези стени и всички отличаващи се стени в Чако.

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card