Каньона Чако

Когато започнахме миграцията си, дойдохме на този свят от долната земя Създадохме за хората места, където да живеят, и им поставихме опознавателни знаци, за да ги открият. Миграциите започнаха след период от векове. Винаги търсим мястото, което е център на нашия свят. В тази земя на крайности безмилостното Слънце покачва температурите до 43°С, жигосвайки Земята и укротявайки всичко живо. Шест месеца по-късно ледени ветрове понижават температурите до под -17°С.

А каньонът предлага недостатъчен подслон. И все пак, тук древните хора са избрали да изградят центъра на своя свят. Сгради с над 700 помещения, достигащи до четири етажа. А на върха на тази каменна кула- с една кама от светлина те отбелязват познанията си за небето.

Това познание те използват, за да направляват центъра на космологията, чието завършване отнема 250 години. Мястото е отдалеченият каньон Чако в американския югозапад. Преди хиляда години той е бил центърът на индианската цивилизация Пуебло.

Тези грандиозни сгради представляват дълбока загадка за над 100 години на археологически проучвания. Защо са строяли тук, на това безпощадно място? Какво е било предназначението на тъмните затворени помещения и на изпънатия като стрела път на север? И защо, след като са построили тези величествени структури, хората умишлено са ги запечатали и са си отишли?

Скорошни открития разкриха тук сложна астрономическа система. Улики за Чако били затворени векове наред зад тези стени и в неписаната история, предавана през поколенията- съвременните индианци Пуебло. В историята ни се говори за неща, случили се преди много време за народ, обладавал огромно могъщество- духовна сила и надмощие над другите.

Мисля, че такива хора са живели тук, в Чако. Загадка е какво е привлякло хората към тази пуста земя? През 850 г сл.хр. безплодната почва на каньона Чако можела да издържа само малък брой препитаващи се фермери.

Останките от скромните им приземни постройки вече са изчезнали, без да оставят и намек за това, което щяло да последва. През следващите два и половина века тук били построени десет масивни сгради с височина четири до пет етажа и съдържащи 3000 помещения.

В центъра е структура, известна като Пуебло Бонито, покриваща близо 12 декара- пространство, подсказващо величието на една от най-големите сгради в света. При завършването си Пуебло Бонито била с размерите на Римския Колизеум.

Дванадесет поколения се посветили на изграждането на тези сложни структури при почти невъзможни условия. Плодовете не се отглеждали лесно в каньона, а водата била оскъдна. Строителните материали се пренасяли от далечни места.

За да изградят сложните стени, зидарите на Чако издялали хиляди тонове пясъчник от платото над тях. За да издигнат сградите си до четири етажа, те пренасяли масивни дънери от далечни планини. Те пренесли пеш 220 000 дънера на 80 до 110 км в каньона.

И всичко това на едно толкова пусто място, че повечето храна за хилядите строители трябвало да се внася отвън. Жителите на Чако извайвали изящна керамика и церемониални предмети с вграден тюркоаз. Изходният материал за тези произведения също се носел от далечни места.

В тези предизвикателни условия културата на Чако процъфтявала в обширен район. Те изградили селища и пътища на 246 000 кв.км в американския югозапад. Те търгували с култури на 3000 до 5000 км на юг. Предмети с мезоамерикански произход, включващи папагали и пернати змии, са открити в сградите на Чако.

За повечето археолози непрактичното решение да се строи тук се обяснява с теорията, че това е бил търговски център за събиране и разпределяне на стоки от площ от 90 000 кв.км. Над 3000 км от древни добре проектирани пътища се свързвали със сградите на Чако.

Теоретичната картина на Чако била на пътища, гъмжащи от търговци, и процъфтяващи общества от работници и семействата им, изпълващи 3000-те стаи на големите сгради с около 10 000 души. Но напоследък се появяват съмнения относно тази представа за Чако.

Археологът Джон Стайн: Израснал съм в традиционна археологическа ситуация. Учили сме, че това са домовете на предците на индианците Пуебло. Но дори по онова време се усещаше липсата на нещо, което да даде представа за пълната картина. Имаше някакво предчувствие за това.

Строено е в по-големи от човешките мащаби. Целта му е да завладява и дори сега тези руини постигат този ефект. Според мен това е било театрално изпълнение. Визуалното въздействие на оригиналните сгради е заинтригувало и археолога Майк Маршал.

Сградите са поставени на места, където да изглеждат още по-величествени. Те били изграждани на хълм с изглед към местността. Те са вписани в околната архитектура – в тях се вдава скала, вместо да се направи стена пред скалата, самата скала е като фалшива стена.

Те използвали това, за да изглежда сградата още по-голяма. Грубото формирование също е характерно за сградите на Чако. Това е едно непрестанно повторение на тези подобни модели. Целият комплекс създава впечатлението, че е построен предимно заради външната форма и надмощие, отколкото заради вътрешността.

Това много напомня пирамидите в Мексико. Много изследователи са се питали дали изумителното развитие на Чако е подтикнато от влиянието на месоамериканската култура може би в истории, донесени от търговци, или влиянието на могъщ народ от юг. Но доказателствата са неубедителни.

Нищо подобно на Чако не е съществувало нито преди, нито след това. Компютърен модел на сградата Четро Кетл показва огромното вътрешно пространство, разделено на над 600 помещения. Повечето от тези помещения са затворени отгоре, отвън и помежду си.

Това, което смятаме за стаи, може би са само части затворено пространство – градивни блокове, създадени, за да поддържат монументалния екстериор. Достъпът до вътрешните стаи е кошмарен. Тук няма вентилация и ако запалите огън, ще загинете.

Всъщност, правени са опити, но не се получава. Дълбоко изолирано пространство, тъмна, мрачна вътрешност. Почти няма доказателства тук да са живели хора. Разкопките са разкрили много малко огнища в сградите. А в целия каньон са открити само няколкостотин погребения.

В големите хълмове край сградите, в които се смятало, че се съхранявали домакинските отпадъци, сега се крие нова изненада. Вероятно хората не са живели в сградите. Геологът Рич Фрийдман е изследвал тези хълмове с инфрачервени лъчи.

На инфрачервените образи зоните с висока концентрация на органичен материал изглеждат тъмни. Виждате, че вътре в хълма всъщност е по-светло. Това означава, че там почвата е с различен състав. Т.е. тя не е със същото въглищно и органично съдържание, което означава, че това не са домакински отпадъци.

Очевидно в тези големи сгради не се е готвело много, както би следвало да се очаква. Ако тези сгради са се обитавали постоянно, отпадъците около тях би следвало да са два пъти по-големи от самите сгради. Огромни сгради, които не са били предназначени за обитаване. Какво би могло да е предназначението им в този пуст каньон?

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card