Какво ни разказват мотивите от шевиците на Паракас

broderiaПрофесионалното майсторство, с което са изработени тези шевици, свидетелствува за това, че в Паракас действително са съществували истински майсторски работилници. Освен това почти всички плащеници са напълно нови, никога носени. Предполага се, че върху такава плащеница се е работило около 1000 дни, т.е. три години! Знатните от Паракас явно са си поръчвали своето погребално облекло по-рано, преди смъртта.

Така както например египтеските фараони са изграждали още приживе посмъртното си жилище. Понякога хората от Паракас вземали за своите шевици мотиви от заобикалящата ги природа – особено предпочитали да изобразяват птици, предимно кондори, но и колибри, въпреки, че те обитават главно влажните области на далечния Изток от Перу.

Друг път те употребявали геометрични орнаменти, представляващи стилизирани части на животински тела, като например удължените опашки на коткоподобни хищници. Обаче паракасчаните най-обичали и най-често украсявали своите плащеници с различни фигури.

Очевидно върху тези плащеници те изобразявали себе си.  Там виждаме човешки изображения, облечени в също така богати облекла, каквито са самите погребални плащеници. Тези хора държат в ръцете си боздугани, тояги, ножове и копия.

Освен хората върху плащениците са изобразени, разбира се и паракските богове. И плащениците свидетелстват, че пантеонът от Паракас е бил твърде богато населен. В същност всички паракаски богове произлизат от царството на животните; особено почитани изглежда са били рибите.

Между тях най-почитана е била една голяма риба, подобна на акула, определена от професор Тейо като гигантска акула (стига до 15 м. дължина и около 4 т. тегло). Върху плащениците намираме и други митологични същества, които заслужават безспорно внимание.

Тези своеобразни фигури понякога напомнят нещо като древноперуански свинксове – митични животни с човешки глави или пък, обратно, хора, приели части от вътрешността на разни птици, риби или хищници. Най-често съществото е изобразено в четири различни позиции.

Това навело откривателя на Паракас – проф. Тейо, на мисълта, че тези фигури биха могли в същност да бъдат един вид лунен календар, където четирите фигури може би символизират четирите лунни фази.

Търсенето на смисъла на тези наполовина човешки, наполовина животински фигури от паракаските плащеници в същност и до днес не е приключено.

Наистина още на пръв поглед тези фигури предизвикват впечатлението, че те не са само своеобразни образи на свръхестествени същества на паракаските индианци, а са имали и друго скрито значение, което е във връзка с тези свещени плащеници.

Ето защо Тейо е виждал в тях или ги е свързвал с лунния календар на паракасчаните. В наше време с тези изображения се занимава перуанската изследователка Виктория де ла Хара. Тя предплога, че отделните фигури в същност са знаци от най-старата перуанска писменост.

Въпросът за писмеността в древно Перу остава все още открит. Досега не е могло да се докаже, че предколумбовите перуанци са имали писменост ( за резлика от предколумбовите жители на Мезоамерика – ацтеките, маите, запотеките, микстеките).

Днес не трябва да ни се вижда толкова фантастична тезата на Виктория де ла Хара, че изображенията върху плащениците на мъртвите в некропола на Паракас в действителност може да бъдат някаква прастара, най-старата библиотека на перуанците.

Също и най-изтъкнатите учени в областта на  староперуанската индианска писменост – германецът Томас Бартел и французинът Марсел Кохен – са взели под внимание тази теория.

Милослав Стингъл

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card