Градът на мъртвите в перуанската пустиня

Недалеч от каверните – бутилкообразните паракски гробове – Хулио Цезар Тейо намерил по-късно (през 1927 г.) – и то отново под големи наноси от пясък – на „Полуострова на мумиите” и друго поле с гробове – истински подземен град на мъртвите, образуван от големи и още по-големи погребални камери и зали, както и дълги коридори и вътрешни дворове.

Стените на постройките на града на мъртвите от Паракас за 30 до 40 см дебели и са покривани с дървени стрехи. Изградени са от непечени тухли, използвани са също и кости от китове и други животни. Този твърде обширен погребален комплекс наистина наподобява град.

Ето защо откривателят му е дал името Некрополис (на гръцки „Град на мъртвите”). Градът на мъртвите в пустинята на Паракас е бил изграден през втория, по-нов период на тази култура. Именно затова тази по-нова фаза на паракаската култура обикновено се означава със същото име – „Паракас-некрополис”.

Мястото на мъртвите, заселено пак от безброй мумии, все пак се различава някак от паракаските каверни. Тук не е имало място за всички, тук във великолепните гробници са намирали покой само висши паракасчани.

Това са били принадлежащите към привилегированата каста, към паракаското избрано общество, един своебразен „клуб на покойниците”. И днес мъртъвците от Некрополис с погребалното си облекло гордо показват знатния си произход.

Те не носят прости погребални ризи-савани. Всяка от погребаните на това място мумии е увита в прекрасна плащеница. И точно тази погребална плащеница свидетелствува за привилегированото обществено положение на онзи, който я носи.

Колкото по-голям е броят на плащениците, толкова по-знатен е бил човекът. В перуанския град на мъртвите са били намерени мумии „облечени” в пет, а в дори и в повече плащеници. И то какви! Това са памучни тъкани, които са били украсени с втъкани мотиви.

Безбройните добре запазени мумии показват, че изкуството на мумифициране е стояло през по-новия период на Паракас на твърде високо равнище.

Добре запазените тела на мъртъвците, увити в до двадесет метра дълги памучни ленти, свидетелствуват и сега за умението и качествената работа на местните майстори-мумификатори.

Те работели по точно установен метод: най-напред отделяли главата от трупа. От главата изваждали през ноздрите – мозъчната маса, също изваждали очите на покойника. Трупът бил отварян от две страни. Веднъж отпред, за да могат по този начин да извадят белия дроб, стомаха, сърцето и други вътрешности.

След това отваряли анусната част, за да получат достъп до червата. Така освободеното от вътрешности тяло мумификаторите грижливо балсамирали. След това то било изсушавано над жарава или под палещите лъчи на южноперуанското слънце.

Така трупът постепенно изсъхвал, съсухрената кожа около крайниците била увивана около костите. Предварително снетата глава отново поставяли на мястото и. Накрая така приготвените телесни останки на човека се увивали в много метри дълги ленти прекрасно платно.

Някои от мумиите в Паракас са поднасяли не малко изненади на своите откриватели: така например в един от вързопите развит от Торибио Мехиа Ксеспе, асистент и най-верен сътрудник на Тейо, намерли мъж, лицето на когото красяла дълга, пищна брада, въпреки, че на индианците почти никак не растат бради.

Други находки в гробниците са направили възможно да се определи времето на съществуването на „Града на мъртвите”. Изследването с помощта на радиоактивен въглерод паказва например като дата на мумифициране на единия от „мъжете в плащеници” – годината 340 пр.н.е., разбира се със съответното възможно отклонение.

От друго находище на паракската култура от времето на Некрополиса – хасиендата Чонгос – произхожда също изненадваща находка – семена, царевични зърна, които са били поставяни в гроба на мъртвия.

По сведения на известния перуански учен и палеопатолог Оскар Уртеага Балон тези царевични зърна въпреки възрастта им от две хиляди години след специална обработка са били посадени в земята и отново поникнали. Това е в същност красив символ: от гробовете на отдавна починали перуанци никне нов, свеж живот.

Но дори историята за царевичните зърна да не отговаря съвсем на истината, положително е, че от семената на тази по-раншна фаза на паракаската култура пониква в същата област където някога са царували намерените сега в „Града на мъртвите”, нова прекрасна култура – културата наска.

Милослав Стингъл

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card