Полуострова на мумиите

Чавинската култура изчезва от историята на Перу около 300 г.пр.н.е и то също тъй неочаквано, тъй ненадейно, както се е появила. За продължителен период от време срещаме в Перу само местни култури, влиянието на които се ограничава върху по-малки, понякога дори твърде малки области. Първата подобна култура, която непосредствено е последвала чавин, е израснала по южното крайбрежие на Перу.

Тя носи името си от един от тамошните полуострови – Паракас. На него за първи път са били открити нейните първи следи, и то в началото на 20-те години на 20-ти век. Името Паракас означава, или по-точно казано, е означавало на един от индианските езици нещо като „Пясъчен дъжд”.

Това е действително най-уместното име за този пуст, покрит с червеникав пясък полуостров, където ридовете на веригата на Керо – Колорадо дълбоко навлизат в Пацифика. В тази южноперуанска пустиня изобщо не живее никой. Това е една безкрайно мъртва земя.

Но през изминалото столетие се оказва, че Паракас не е само мъртва земя, но и земя на мъртвите. Рибари, случайно хвърлили котвите си при Паракас, са намерили на южния край на покрития с пясък полуостров своеобразни гробове, в които са открили заслужаващи внимание тъкани, които не се произвеждат в съвременно Перу.

За случайното откритие научава Хулио Цезар Тейо, който през онези години преминава цяла Перу, за да посети и по възможност да проучи всички места, които в тази страна са били населявани през предколумбово време. Това е било свръхчовешки труд, тъй като в Перу още тогава били известни няколко хиляди такива „археологически места”.

Въпреки всичко Тейо се отправя към полуостров Паракас, където по общоприети схващания в същност никога никой не е живял, а и не е могъл да живее. Той възнамерява да разгледа стари дрипи и преди всичко намиращите се там странни гробове. Полуострова наричан „Пясъчен дъжд”, не разочаровал своя посетител.

Напротив. Той го дарил с може би най-прекрансното му археологическо откритие въобше. Под натрупани в продължение на стотици години високи наслоявания от червеникакъв пясък Тейо открива не само останки от плат, не само един гроб, а обширно гробище, цял великолепен град на мъртвите.

При това той намира не само един такъв погребален ареал. Заедно с американския си колега професор Самюел Лотроп и най-верния си перуански придружител Торибио Мехиа Ксеспе Тейо открива в паракаските градове на мъртвите стотици гробове. И то какви!

Гробовете били пълни с ценности с неимоверна археологическа стойност. Благодарение на невероятно сухия климат почти всички се били напълно консервирали.

В гробовете на Паракас са били запазени и мумиите на древноперуански индианци, на онези хора, които някога са изградили за себе си този невероятен град на мъртвите на мъртвия полуостров – на създателите, на носителите на тази своеобразна култура, на която Тейо впоследствие дава името паракаска култура.

То е в чест на полуострова, където повече, отколкото на други места, му се усвика откривателското щастие. През следващите години на този „Полуостров на мумиите” са работили и други учени, между които и една от малкото перуански археоложки – Ребека Карион Качет.

В резултат на направените от последователите на Тейо проучвания са били открити не само други гробове, но се установило също, че паракаската култура е живяла в тази част на Перу най-малко 500 години и в началната си фаза е била значително повлияна от чавинската култура, от чавинския стил.

Върху най-старите паракаски тъкани и върху паракаската керамика намираме постоянно изображения и символи на онзи свещен ягуар, под знака на който Чавин е властвал над душите на перуанците. Тези исторически по-стари предмети са намерени на първото от двете (взаимно различаващи се) гробища, открити на „Полуострива на мумиите”.

Тейо е дал на по-старото от двете тукашни гробища ( и също така на по-стария период на паракаската култура) наименованието „Паракас кавернас”. Паракаските каверни приличат по формата си на бутилките на известното италианско вино Кианти.

Това са бутилки с дълго, тясно гърло и широко дъно. В бутилките, т.е. в самата каверна, са наредени на дълбочина 6 до 9 метра мумиите, увити в дълги ленти от вълнени или памучни тъкани.

Мъртвите, телата на които също са съвършено консервирани от пустинния климат, са погребани в своеобразно положение, наподобяващо полжението на бебе в майчината утроба.

В гробниците цари дълбока тъмнина, ето защо археолозите изтеглят друвноперуанските мъртви на открито. На учения преди всичко прави впечатление изкуствено деформираните черепи на мумиите, което се забелязва при повечето намерени тук мъртви.

Мнозина от мъртвите носят следи също и от трепанация – хирургическа намеса върху отварян приживе череп. Трепанацията и други черепни операции, извършвани от индианците през предколумбово време в Перу, и въобще цялата древноперуанска хирургия, принадлежи към най-изумителните постижения на тукашните култури.

Ето защо на това ще посветим по-голямо внимание. Нека сега отново хвърлим поглед върху съкровищата на тукашните каверни. Мумиите са били съпровождани в последния им път от скърбящите с множество дарове:

малки златни украшения, късове тотора*, рибарски мрежи, късове от риба и други храни, а също и инструменти – ножове от обсидиан**, кости, каменни секири и тръбички за вдишване на тютюн.

Освен това тъкани и особено керамика: десетки, стотици съдове, украсени с отрицателна рисунки. Някои от мотивите, изобразени върху тях, напомнят още Чавин и неговия ягуар, на други места на преден план излиза всеобщо използваният по-късно геометричен орнамент.

Особено внимание заслужават намерените в паракаските каверни лекарски инструменти, с които паракаските хирурзи са извършвали фантастичните си черепни операции.

Удивителните интервенции на паракаските лекари са продължавали живота на мнозина от тукашните индианци. Но и тези, които благодарение на успехите на паракаската медицина са бивали спасени от преждевременна смърт, все пак някой ден е трябвало да умрат.

И телата им консервирани от древните перуански мумификатори, са били спускани във вид на вързопи в тукашните каверни, в тези особени бутилкообразни гробници на „Полуострова на мумиите” – на песъчливия Паракас.

Милослав Стингъл

*Тотора – вид тръстика
**Обсидиан – почти безцветно вулканично стъкло, тъмноцветен, понякога на петна или ивичесто изпъстрен минерал, образуван при бързо втърдяване на лава.

Препоръчваме още:

Перу
Чавин

Be Sociable, Share!
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

*

Powered by WordPress | Designed by: seo services | Thanks to seo company, web designer and internet marketing company
QR Code Business Card